— Разбира се. — Ганмарк се намръщи към огъня. — Не беше добра смърт.
— Никоя не е.
— Да. Но тази не беше никак хубава. Преди два месеца изчезна телохранителят на херцога. Не беше изненада. Глупав мъж, който не се грижеше за сигурността си. Имаше много пороци, доста врагове и движеше в лоша компания. Не му обърнах внимание.
— И?
— Един месец по-късно в Уестпорт беше отровен банкерът на херцога. Заедно с половината му служители. Това беше различно. Той се грижеше сериозно за безопасността си. Отравянето му е невъобразимо трудна задача, изпълнена със завиден професионализъм и забележителна липса на милост. Но той се бъркаше в политиката на Стирия, която е опасна игра с безмилостни играчи.
— Вярно.
— „Валинт и Балк“ подозира, че това е поредният удар от гуркулските им врагове.
— „Валинт и Балк“.
— Запознат ли си с тази институция?
Шенкт помисли малко и каза:
— Мисля, че съм работил за тях. Продължавай.
— Но сега убиха и принц Арио. — Генералът направи многозначителна пауза. — Наръган на същото място, на което прониза Бена Муркато, и хвърлен от прозорец.
— Мислиш, че Монцаро Муркато е още жива?
— Херцог Орсо получи писмо, седмица след смъртта на принца. От Карлот дан Айдър, любовница на принц Арио. Отдавна подозирахме, че е шпионин на Съюза, но Орсо я толерираше.
— Изненадващо.
Ганмарк сви рамене.
— Съюзът е сигурен съюзник. Помогнахме им да спечелят поредния кръг от нескончаемата им война с гуркулите. И двете страни разчитаме на подкрепата на „Валинт и Балк“. Да не споменаваме, че кралят е зет на Орсо. Естествено, въпрос на добросъседски маниери е да си пращаме шпиони. Ако трябва да търпиш шпиони, по-добре да са чаровни, а Айдър беше такава, несъмнено. Тя беше с принц Арио в Сипани. След смъртта му изчезна. След това пристигна писмото.
— Какво пише?
— Че е била принудена чрез отрова да съдейства на убийците. Че сред тях са били наемникът Никомо Коска и мъчителката Шило Витари. Водела ги самата Муркато. Съвсем жива.
— Вярвате ли?
— Айдър няма причини да лъже. Знае, че никакво писмо не би я спасило от гнева на негово превъзходителство. Сигурен съм, че Муркато беше жива, когато я хвърлихме от терасата. Не съм я видял мъртва.
— Тя иска да си отмъсти.
Ганмарк се засмя тъжно.
— Това са Кървавите години. Всички търсят отмъщение. Но Змията на Талинс? Касапина на Каприл? Която обичаше само брат си на този свят? Ако е жива, изгаря от гняв. На този свят ще срещнеш малцина по-отдадени врагове.
— Значи трябва да открия Витари, Коска и Муркато Змията.
— Никой не трябва да научава, че е жива. Ако хората в Талинс научат, че Орсо е заповядал смъртта й, ще има безредици. Дори бунт. Хората я обичаха много. Талисман. Символ. Една от тях, издигнала се от нищото. Продължаващите войни и увеличаващите се данъци правят негово превъзходителство… не толкова популярен. Вярвам, че ще запазиш мълчание?
Шенкт запази мълчание.
— Добре. В Талинс все още има хора на Муркато. Може би някой от тях знае къде е. — Генералът вдигна поглед. Оранжевият отблясък на огъня освети половината му уморено лице. — Какво говоря? Ти си професионалист. Ще откриеш хората и… — Пак разръчка пламтящите въглени и предизвика дъжд от искри. — Няма нужда да ти давам акъл, нали?
Шенкт прибра недовършеното си изделие и ножа и се обърна към вратата.
— Няма.
Надолу
Стигнаха Визерин привечер — слънцето се спускаше зад дърветата и земята почерняваше. Кулите се виждаха отдалече. Десетки. Стотици. Високи и тънки, като женски пръсти, щръкнали към синьо-сивото небе. По много от високите прозорци започваха да светват лампи.
— Много кули — измърмори Тръпката.
— Винаги са били на мода във Визерин. — Коска му се ухили. — Някои са от времето на Новата империя, на стотици години. Благородническите фамилии се състезават кой ще построи по-висока. Въпрос на гордост. Помня, че като бях момче, една падна, преди да я довършат, на не повече от три улици от мястото, където живеех. Смаза поне десет бедняшки къщи. Така става то: обикновено бедните страдат от амбициите на богатите. А се оплакват съвсем рядко, защото…
— Мечтаят за собствени кули?
Коска се засмя.
— Ами да, вероятно. Не осъзнават, че колкото повече се изкачиш, от толкова по-високо ще паднеш.
— Хората рядко го осъзнават, преди земята да се устреми към тях.
— Истина е. Мисля, че много от богаташите във Визерин ще се заклатят скоро.
Дружелюбния и Витари запалиха факли, Дей запали трета на каруцата. Пътят се превърна в низ от светлинки, водещи към морето. В друг момент щеше да е красиво, но не и сега. Започваше война и никой не беше в добро настроение.