— Дотогава всеки друг, който я е осквернил с погледа си, трябва да умре със същата смърт, с която бледолиците убиваха синовете на слънцето.
Уакума прекъсна, колкото да си поеме дъх.
— И всеки син на слънцето, който позволи на осквернител да напусне безнаказано земята на Тасулинги, трябва да умре от същата смърт!
Аруява знаеше какво го очаква още преди да е чул тази жестока присъда. Примирил се бе. Затова продължи да лежи бездеен и безучастен, покорен, както всичките си съплеменници, на съдбата. Беше обърнал поглед навътре в себе си, в своите спомени, в това, което е бил и което вече нямаше да бъде. Припомняше си ранното детство с многобройните деца край всеопрощаващата майка, припомняше си неспокойното, търсещо юношество, посвещаването във воин и изтощителната тегоба на воина. Племето на каляуайха не враждува със съседите си, бойците на каляуайха само отбраняват границите на племето и главно защищават от всяко посегателство неприкосновеността на Свещената пещера. Помнеше изпълнените с радостни вълнения часове, в които старият Рауни им предаваше Голямото знание. Всеки мъж в племето, докато е млад, е воин. Но щом е преживял двадесет и пет големи прииждания на реката, престава да бъде воин. Този, който се окаже неподатлив на Знанието, остава в селото да поправя колибите, да сече дървета, да ходи на лов и риболов. Само онзи, който е усвоил Голямото знание при Рауни, става каляуайха, бродещ лечител. Натоварен с торби билки, при всяко голямо спадане на водата той напуска племето и поема по света да дарява здраве. И тъй, откак племето се е заселило в тоя край. А легендите разправят, че тъй е било и преди — тогава, отдавна, когато е живяло в планините на запад, винаги откак свят светува, все знахари. Затова всяко друго племе, и най-жестокото, и най-непокорното, в мир и във война, пропуска свободно през земите си странстващите каляуайхи; нещо повече, кани ги в земите си, за да помогнат със своите знания тогава, когато заклинанията на местния шаман се окажат безсилни, дарява ги щедро, уважава ги. И нерядко каляуайха, след като излекува болните, почва да решава спорове в чуждите племена, които не са успели да разрешат старейшините. Цялата селва е път на каляуайха, цялата селва е дом на каляуайха.
Аруява не погледна към Тасулинги, към когото бяха обърнати всички погледи. Какво друго би отсъдил Тасулинги?
— Да умрат! — изрече почти без да мръдне устни вождът.
Тогава свирачите надуха бойните тръби. Жените и децата се прибраха в колибите. Защото която жена види тръбата, трябва да умре. Тръбата е табу за жените.
Неколцина войници вдигнаха на ръце двамата пистолероси, които не бяха проумели нищо от тайния език на съдиите си, та ги отнесоха и захвърлиха под мравешкото дърво. В рева на възбудената тълпа и дрънкането на оръжията не се чуха писъците на осъдените, по които вече се бе изсипал смъртоносният мравуняк.
Всеки знаеше, че Аруява трябваше да умре последен, защото вината му беше най-голяма. Затова и мъката от очакването трябваше да се равнява на вината му.
Когато тълпата изведнъж замлъкна, жрецът продължи:
— Измъкне ли се невредим някой, който е видял Свещената пещера, зло ще сполети синовете на Слънцето. Ще отвърне от тях лице Слънчевият бог и лишени от неговата сияйна закрила, ще ги споходи гибел. Ще изчезне от земята племето каляуайха, племето на тези, които дават здраве.
— Смърт! Смърт! Смърт! — крещяха прегракнали мъжете.
Жрецът разпери ръце.
— Бегълците не бива да избягат! Воините трябва да ги настигнат и заловят. Иначе всички ни чака гибел. Всички: мъже, жени, деца.
Вождът рече:
— Тасулинги вече изпрати подир бегълците най-силните си воини.
Тогава Рауни, главният лечител, вдигна ръка.
— Нека да каже своята дума и Рауни! Бойците на племето са силни, бойците на племето са храбри. Ала бледолиците имат ревящо кану, което е по-бързо от всяко кану на каляуайха. При това бойците нямат право да навлизат в чужди земи. Рауни предлага друго. Чуйте Рауни!
Тасулинги кимна с глава. И главният каляуайха добави:
— Там където е забранено да минат воините, имат свободен достъп бродещите лечители. Рауни ще прати своите каляуайхи подир бегълците. И те ще убедят племената, през които ще минат, да заловят осквернителите и да им ги предадат.
Доволен шепот се разнесе по смълчаните редици.
— Рауни даде добър съвет — рече Тасулинги. — Нека лечителите се приготвят за път!
— Те са готови — отвърна Рауни. — Но с тях трябва да отиде и воин. Каляуайхите дават здраве, дават живот. Нямат право да го отнемат. Нужен е воин, който да изпълни присъдата над осквернителите. Защото тази присъда не бива да се отлага. Воин, който може да отиде с каляуайхите, защото утре ще бъде един от тях. Право ли говори Рауни?