Именно Ботичиари предложи тази неофициална и строго поверителна среща с кардиналите си и неколцина техни колеги. Съвещанията във Ватикана никога не минаваха незабелязани. Отвсякъде надничаха любопитни очи. Но монахините в „Л’О Вив“, които приготвяха едни от най-вкусните ястия във Вечния град, умееха да осигуряват на най-знатните си клиенти дискретност, каквато нямаше другаде. Сред присъстващите беше и кардинал Зефирино Дела Джирардеска, заместник-председател на Папската библейска комисия — фиктивно отделен съвет, който се помещаваше в канцелариите на Светата конгрегация. Създадена през 1903 от Лъв XIII. Комисията вземаше решения по въпросите на книгоиздаването и упражняваше контрол върху писанията на учените католици. И тя се ръководеше от Ботичиари.
Сред останалите поканени бяха Жак-Бенин Деспро, председател на френската Папска комисия за Свещената археология, възпитаник на семинарията „Св. Сюлинс“ и бивш директор на Библейското училище в Ерусалим, кардинал Франсис Фрийдман, по-рано професор в НотрДам, а сега шеф на Папската комисия по история, епископ Джанджакомо Амендола, секретар на Конгрегацията за евангелизация на народите, монсиньор Тулио Мущети от Комисията за Източните църкви и двама полски кардинали. Сенкевич и Кочановски, от Държавния секретариат.
Всички тези мъже се познаваха и бяха работили заедно. Съобразно с традициите на Курията, повечето бяха членове на управителни съвети на различни комисии, образувайки по този начин едно сдружение от приятелства и съюзи. Ботичиари бе подбрал изключително прецизно малката група. Въпросът, който трябваше да бъде обсъден, изискваше абсолютна дискретност.
— Наистина ли каза, че ставали чудеса?
Говореше кардинал Пиерлуиджи Сабатучи, един от най-дългогодишните членове на управата на Светата конгрегация, човек, известен с непоколебимостта си по въпросите на доктрината. Възгледите му бяха формирани от подмолното течение на основните еретични дебати през последните десетилетия. Беше аскет, чийто единствен явен порок бяха тънките френски цигари, които пушеше от сутрин до вечер. И сега бе стиснал една в дясната си ръка и я размахваше към Сенкевич, който седеше в другия край на дългата маса.
— Не съм сигурен — отговори Сенкевич. — Той твърди нещо такова, но не е такъв глупак, че да излезе с официално изявление. Познавам Чечановски отдавна. Никой от вас не би казал, че е глупак.
— Но действително ли говори за чудеса?
— Ами, той ги нарича… явления. Момче, излекувано от тумор в гръбнака. Сляпо момиче, което сега вижда лицето на майка си. Псориаза, която се лющи като стара кожа. Сабатучи изсумтя и всмукна силно от цигарата. Сенкевич се възползва от възможността и изпи остатъка от граната, после се пресегна към бутилката.
— Досущ като онези шарлатански медицински шоу програми — добави Сабатучи. — Всеки знахар в Южна Америка го прави по два пъти в неделя. И ти продължаваш да твърдиш, че Чечановски не е глупак?
Сенкевич въздъхна.
— Той знае много добре, че не може да се говори за чудеса, докато не се проведе официално разследване. Засега само споменава за явления и оставя другото на църквата. Носят се слухове за едно дете, на което се явявала Богородица. Имало и други такива деца. Подобни неща не се случват за пръв път в Честохова. В края на краищата това е главен център за поклонение. Там много почитат Черната Богородица.
— Центровете за поклонение са прословути с мошеничествата си.
— Независимо от това, Чечановски знае кои карти да изиграе и кои да задържи. Миряните ще настояват ръкописът да се съхранява в Честохова и да се построи специално светилище за него, а Светият отец трябва да положи основния камък и по-късно да освети постройката. Той няма да откаже на поканата. Това е Полша.