— Хитро — отбеляза Амендола, който седеше от лявата страна на Сенкевич.
— Нали ви казах, че Чечановски е умен. Познава хората си. Близък е и със Светия отец. Учили са заедно в Рим. Чечановски знае, че папата държи на Честохова. Затова е толкова вдъхновен.
— Вярваш ли на това? — видимо ядосан попита Сабатучи. — Толкова ли е вдъхновен, че да занесе ръкописа там?
Сенкевич поклати глава.
— Рано е да се говори за божествено вдъхновение. Исках да кажа, че изборът му е изключително уместен. Ако отиде там по покана на Чечановски, папата ще освети най-величественото светилище на Бога извън Свещената земя. Честохова ще има и Черната Богородица, и мощехранителница за най-важния предмет, свързан със самия Исус.
— Първо трябва да се увери, че реликвата е автентична. А това означава доста работа — рече кардинал Фрийдман.
— Можем смело да приемем, че е фалшификат — прекъсна го Деспро.
Сабатучи го изгледа свирепо.
— Така ли? Сигурно вече си изследвал документа. Не понасям непотвърдените чудеса. Презирам комедиантите. Но от друга страна, аз също познавам Чечановски. Сенкевич има право. Чечановски е умен и много се съмнявам, че би рискувал авторитета си заради някакъв фалшификат. Има документи, които доказват, че ръкописът е автентичен. Видях малко неща, но останах поразен. Вероятно и останалите доказателства са със същото качество. Сигурно ще издържат проверката на вашите колеги. Това означава, че независимо дали е автентичен, или не, ръкописът ще породи противоречия. Споровете няма да утихнат, дори и ако църквата заяви, че е написан от ръката на Исус. Напротив, пререканията ще се ожесточат. Именно заради това кардинал Ботичиари ви е поканил тази вечер.
Той погледна Ботичиари, който седеше начело на масата, скръстил ръце пред себе си и заслушан в дискусията. Ботичиари кимна, но не каза нищо. Кардинал Делла Джирардеска вдигна плахо ръка. Сабатучи му беше началник и човек, с когото не искаше да има неприятности.
— Ваше Високопреосвещенство, опасявам се, че не ви разбирам добре. Казвате, че разногласията ще се ожесточат, ако ръкописът бъде обявен за автентичен. Не виждам защо би трябвало да стане така. Едно изявление на папата ще сложи точка по въпроса.
Сабатучи отправи към Делла Джирардеска един от най-убийствените си погледи.
— Мисля, че дори един бегъл прочит на превода на този документ не ще остави и най-малкото съмнение относно потенциалната му взривоопасност. Това само ще вдъхне увереност на привържениците на евреите, които се стремят да превърнат свещената история в полесражение за жалките си диспути. Говоря, разбира се, за онези учени за съжаление те не са малко, които твърдят, че Спасителя е бил само един еврейски учител, равин от Галилея, политически екстремист и есей. Всички тези бръщолевения се нуждаят от неоспоримо доказателство, за да разгласят теориите си в теологическите колежи в Европа и Америка. Дъхът ви ще секне, ако си представите споровете, които ще предизвикат. Ще направят всичко възможно, за да отпечатат книгите и монографиите си. Всеки посредствен журналист и недозрял библейски учен ще публикува книга по въпроса за писмото на Исус. Пазарът ще се наводни с евтини издания с меки корици като „Скандалът около ръкописа на Исус“ или „Скритото писмо на Исус“. Темата ще се превърне в индустрия. Евреите ще ни направят за смях. „Най-после — ще започнат да кудкудякат те — бяхте принудени да признаете, че скъпоценният ви Исус е бил обикновен човек като нас. Не Божи син, нито слово, превърнато в плът, или вторият в Светата Троица, а евреин, мечтател и бунтовник, чиято единствена цел в живота е била да разпространява и да съхранява Закона на Мойсей.“
Сабатучи смачка злобно цигарата си в стъкления пепелник пред себе си.
— Ако мислиш, че Църквата може да издържи на един такъв разкол, ти си най-големия глупак, който Курията е допускала в редиците си досега. Ръкописът е бомба със закъснител. Той може да взриви Църквата. Всеки ред от него заплашва устоите, на които се крепи вярата ни. Според мен трябва да вземем мерки той да бъде унищожен.
63.
Настъпи продължително мълчание, което накрая бе нарушено от язвителния тих глас на Ботичиари.
— Благодаря, Пиерлуиджи. Както обикновено, ти не се страхуваш да наречеш нещата с истинските им имена. Всичко, което каза, е правилно. Единствената ти грешка е, че според теб имаме само един избор. Въпросът е изключително важен. Трябва да го обмислим сериозно. Необходимо е да се спрем на няколко аспекта, преди да вземем решение.