Той млъкна. Сабатучи не каза нищо. Дори той не се осмели да прекъсне председателя на Светата конгрегация. Ботичиари беше дребен на ръст. Кардиналската шапчица едва се крепеше на гладката му плешива глава. Приличаше на восъчна фигура. Нямаше косми на ръцете. Устните му бяха като от гума.
Нисичкият кардинал седеше спокойно на мястото си. Излъчваше безпрекословен авторитет, който се изпаряваше само в присъствието на папата. Но дори и тогава не изчезваше напълно, а леко отслабваше. Мнозина говореха, че Ботичиари ще бъде приемникът на Йоан-Павел II.
— Унищожаването на ръкописа е една от възможностите. Няма да е трудно да го заменим с друг и след време да заявим, че това е евангелието, написано от нашия Бог. Чечановски едва ли ще възрази. Той знае, че така би причинил повече вреда, отколкото добро. Мисля, че е достатъчно предан на Църквата, за да разбере какъв е дългът му в случая. Но трябва да се съобразим и с някои други хора. Със Щефан Розевич. С Карл фон Фройдигер. А и с онзи ирландски учен Гулд. Чечановски има документ, написан от ръката на Гулд, че ръкописът е автентичен по отношение на възраста и произхода.
Ботичиари се обърна към Делла Джирардеска.
— Зефирино, ти знаеш за Гулд. Чел си статиите му. Може ли да му се вярва?
Делла Джирардеска кимна.
— Джек Гулд е известен специалист в тази област. Не прибягва до прибързани хипотези. Светски хуманист, но работата му е внушителна. Хората ще му повярват.
— И, разбира се, е евреин.
— Отчасти. Майка му беше католичка.
На лицето на Ботичиари се изписа презрение.
— Няма значение. Евреите несъмнено ще го послушат. Трябва да намерим начин да се справим с мистър Гулд. Но първо искам да разгледаме другите възможности. Можем да изберем варианта на Чечановски. В замяна на политическото и финансово сътрудничество, което той търси, можем да настояваме да премести института си в Рим. По този начин Библейската комисия ще има пряк контрол върху ръкописа. Разбрах, че руснаците са съгласни да продадат остатъка от колекцията. Казаха ми, че професор Григоревич бил много отзивчив. Щом ръкописите пристигнат в Рим, ще назначим в института свои хора — надеждни учени католици, доказали своята лоялност и способни да предотвратят всякакви възможни дебати, като пускат малки откъси от ръкописите в последователност, определена от тях. Институтът ще погребе догадките в текста под планина от коментари и предположения. Другите материали ще бъдат достъпни за учените по света, а тяхната благодарност, че институтът ги е предпочел, ще отхвърли критиките, които ще се появят след публикациите. Трябва веднага да кажа обаче, че аз съм против това решение. Твърде много неща може да не станат така, както искаме. Подходът, който желая да ви препоръчам, е по-драстичен, но е по-вероятно да има успех. Одобрите ли го, още утре сутринта ще го представя на Негово Светейшество. Накратко казано, става дума за следното. Чечановски и хората му търсят подкрепата на Ватикана за постигането на определени политически цели. Предлагам да удовлетворим част от исканията им. В замяна те ще предадат ръкописа на Светия отец. Той ще се съхранява в архивите на Ватикана, където ще бъде неправилно описан в каталога, а след няколко години — напълно забравен.
Кардинал Фрийдман, американецът, скочи на крака.
— Но… това е скандално. Досуш като плана на Сабатучи да унищожим ръкописа. Дори по-лошо, защото папата ще подкрепи шайка фашисти.
Ботичиари изобщо не го погледна.
— Седни, ако обичаш, и се опитай да реагираш с по-малко емоции и повече разум. Искам всички да обмислят задълбочено предложението ми. Аз лично предпочитам да не унищожаваме писмото, дори само защото едно изтичане на информация от хората на Розевич или от руснаците ще постави Църквата в доста трудно положение. Автентично или не, обществото бързо ще повярва в съществуването на писмото и ще ни осъди, че умишлено сме унищожили думите на самия Исус. Ще започнат безкрайни размишления относно съдържанието му. Не е необходимо да ви казвам какъв шум ще се вдигне. Ръкописът е опасен за Църквата само сега. Едно следващо поколение или по-правилно насочвано образование от сериозни учени католици може да превърнат писмото в ценно оръжие за Църквата. Но засега е невъзможно да се каже нещо определено. Предпочитам да не предначертаваме нещата, като се отървем от ръкописа. Той може да остане скрит в мазетата в продължение на векове, дори на хиляда години. Това няма значение. Най-важното сега е съществуването му да бъде запазено в тайна. Унищожим ли го, хората ще започнат да говорят. Запазим ли го, можем да постигнем нещо. А след време писмото ще потъне в забрава. Кардиналът се вгледа в лицата на присъстващите. Приковал бе вниманието им, но искаше нещо повече. Необходимо му бе абсолютното им доверие.