— Според мен ръкописът не е главната грижа на Светия отец. Той има много по-сериозни проблеми. Господа, възнамерявам да ви кажа неща, които ще обезпокоят някои от вас. Не бих ги споменал, но нямам друг избор.
Той затаи дъх. Дълбоко в душата си усети хлад. Беше доведен на това място и в този час от съдбата не по своя воля. Момче, грабнато от улиците на Неапол и превърнато в принц на църквата. Някои от присъстващите произхождаха от знатни семейства на аристократи и църковни сановници, но той се бе издигнал по-високо от тях. Вече чуваше шепота в голямата зала и виждаше как се отваря една врата, която ръката на простосмъртен не можеше да докосва.
— Господа, църквата е изправена пред най-сериозната криза в историята си. Здравето на Светия отец се влоши. Много се състари след операцията миналата година. По време на посещението му в Санто Доминго през октомври се събраха да го приветстват само десет хиляди души. А ние очаквахме най-малко сто хиляди. В други части на Латинска Америка протестантските секти масово отнемат вярващи от Църквата. В Африка ислямските мисионери печелят все повече привърженици, а нашите църкви опустяват. В Русия и другите страни в Източна Европа православната и униатската църква завладяват територии, които ние загубихме преди десетки години. В Ирландия се увеличава броят на защитниците на абортите, противозачатъчните средства и разводите — въпроси, които доскоро дори не подлежаха на обсъждане. Авторитетът на Църквата е непрекъснато заплашван. Всяка година хиляди свещеници се прощават с призванието си. На много места има натиск за ръкополагане на жените. Чуват се все по-настоятелни гласове да се сложи край на безбрачието. Не е необходимо да ви казвам за исканията сексуалните пороци и извращенията да бъдат третирани като нещо нормално не само в светския живот, но и в самата Църква.
Той млъкна. Останалите размишляваха върху думите му. Не бе казал нищо, което не знаеха, но щом човек като него изброяваше всичко това, явно положението беше сериозно.
— Нашите колеги от Държавния секретариат знаят, че техният председател кардинал Ди Риенцо е изготвил документ, който скоро ще представи на Светия отец. Прегледах го, за да се уверя, че няма грешки в догмата. Четивото е обезпокоително. Преценката на Ди Риенцо е, че Църквата е изправена пред безпрецедентна от Реформацията насам заплаха. Според него двойното предизвикателство от страна на модернизма и светския либерализъм може да се окаже твърде силно за нас, ако не измислим ефикасни контрамерки и трябва да ви кажа, че съм напълно съгласен с него. Не пристъпим ли бързо към действие, има вероятност Църквата да бъде разтурена през следващия век. Това не са фантазиите на паникьор, а добре обмисленото мнение на един от най-блестящите умове във Ватикана.
Посетителите на ресторанта започнаха да се разотиват. Но в задната стая никой не помръдваше. Сякаш бяха изпаднали в унес.
— Господа, именно такава контрамярка ни предлагат кардинал Чечановски и съмишлениците му. Откажем ли, може би няма да ни се предостави втора възможност.
Ботичиари погледна Фрийдман.
— Франсис, как само употреби думата „фашист“! Твоите опасения са разбираеми и похвални, но съвсем неуместни в случая. Фашизмът е дискредитирана политическа философия. Той изживя времето си. Шепата групировки на тъй наречените неофашисти в Германия и в други страни са незначителни. Организациите, които ни канят да се съюзим, не са фашистки, макар че могат да бъдат окачествени като консервативни. Мисля, че никой от вас не смята това за лошо. Аз също. Напротив, именно чрез съюз с политическата десница в Европа имаме някакъв шанс да измъкнем нашата любима вяра от пропастта, в която тя е застрашена да се озове. Източният кръст е дългогодишно светско братство, чиято единствена цел е да служи на католическата църква и да осъществи възраждането на обединена християнска Европа. Това не е илюзорна мечта. Без Европа Църквата е нищо. Именно тук християнската вяра беше най-силна. Колкото и да е голямо влиянието ни в Третия свят, в края на краищата трябва да търсим спасение в Европа. Тя е крепостта на Църквата. Ако е нужно да се скрием зад стените й за известно време, по-добре незабавно да го сторим. Комунистите си отидоха и ако не побързаме да запълним празното пространство след тях, скоро вярващите ще започнат масово да напускат Църквата, дори в страни като Полша. Хората се обърнаха към нас като център на съпротивата срещу атеистичната държава. А сега все повече се прекланят пред бога на материализма. Мислят, че ако настигнат Запада, ще бъдат в рая. Ние трябва да им дадем мечта и цел. Източният кръст може да им предложи и двете.