Кухнята беше в пълен безпорядък. Мивката и сушилнята бяха отрупани с мръсни съдове. В капана в ъгъла още имаше мишка. Съдържанието на бюфета беше изсипано на масата и оставено там. Календарът на стената беше от 1967. Мирисът на газ идваше от готварската печка, която беше още по-стара.
Беше почти невъзможно да се мине по стълбите. И те бяха засипани с книги и със стари броеве на „Нешънъл Джиографик“. Докато се качваше, Джек усети колко е студено в къщата. На първия етаж имаше баня. На лавиците стояха бурканчета с крем, а в порцелановата чаша — съвсем нова четка за зъби. Но самото помещение беше старо и мръсно.
На следващия етаж имаше три стаи. Мойра не беше в нито една от тях. Джек видя неясното отражение на лицето си в прашните огледала. Едно от леглата не беше оправено. Белите чаршафи бяха намачкани. Въздухът миришеше на застоял парфюм. Джек дръпна пердетата и бледата слънчева светлина озари стаята. Вътре беше учудващо студено. На една от стените имаше лавици с книги. Тапетите бяха избелели и скъсани. Почувства се неловко, изпълнен с необясним страх.
Нещо го накара да се върне в банята. Кранчето капеше монотонно и оставяше ръждива следа във ваната. Джек дръпна завесата на душа. Всичко беше ръждясало и разкъртено. От дупките струеше вода. Плочките бяха мръсни и напукани. Някои от петната приличаха на кръв.
Прилоша му. Сякаш цялата къща беше пълна с паразити. Пикочният му мехур изведнъж се поду. Заболя го. Джек вдигна седалката на тоалетната и започна да уринира.
Главата му се замая от някакъв мирис във въздуха. Освен парфюма, кремовете и маслата в банята се прокрадваше и друга миризма — противна и обезпокоителна. Джек се подпря на ръба на ваната. До запушалката имаше някакъв предмет. Наведе се и го взе. Малък зъб, окървавен на корена. Джек го пусна и той приглушено изтрака.
Мойра не беше в къщата. Трябваше да се върне в библиотеката и да се обади по телефона. Джек вдигна ципа на панталона си и дръпна водата. Нищо. Притесни се, че ще остави следи от присъствието си в тоалетната чиния. Протегна ръка и дръпна силно веригата.
Този път от казанчето започна да се процежда вода, която не искаше да отива в канализацията, сякаш нещо препречваше пътя й. Джек се зачуди за пореден път как е възможно Мойра да живее така.
Изведнъж водата започна да променя цвета си. Жълтото придоби розов оттенък, сетне бавно потъмня. Чу се клокочене и нещо излезе от канала. Джек гледаше изумен. Дълъг кичур човешка коса, по който висеше нещо като кожа.
11.
Последваха мразовити дни, през които всичко беше застинало и неподвижно. Джек не можеше да заличи спомена за кичура коса. Той надничаше дори между редовете на старинните ръкописи — заплетен и окървавен. Не беше в състояние да работи от страх, че ще се появи пред очите му. Нощем се събуждаше, облян в студена пот. Миеше ръцете си в ярко осветената баня и трепереше, докато ужасът преминеше.
Намериха тялото на Мойра, разчленено и опаковано на части, скрити зад редиците от книги в различните стаи. Джек не присъства, но си представяше всичко в съня си така, както виждаше гибелта на Кейтлин и Сиобан. Съдебните експерти предположиха, че убийството е било извършено в банята, зад завесата на душа.
Разпитваха го усилено, но той нямаше какво да им каже. Връзката между Мойра и Денис Бойлан беше несъществена и макар да си отбелязаха за нея, Джек видя, че не й отдават голямо значение. Спомена за Розевич и за подозренията на Бойлан, но полицаите вече си бяха наумили, че става дума за психопат и нямаха намерение да губят време за нещо толкова незначително. Нито пък самият Джек вярваше в тази версия.
Едва след три седмици забеляза, че някой е ровил из нещата на Мойра. При това много хитро. Джек я заместваше и всеки ден преглеждаше папките й. Задачата не беше трудна, защото за разлика от домашния си живот Мойра беше педантична по отношение на служебния. Точно това привлече вниманието му — крещящото несъответствие между изрядно подредения каталог на новите придобивки и безпорядъка на самите материали.
Джек забеляза, че нежеланият гост бе съсредоточил вниманието си върху голямата колекция от раннохристиянски ръкописи, изпратени преди няколко месеца за изследване в „Честър Бийти“ от Хумболтовия университет в Източен Берлин. Мойра работеше с тези документи, преди да я убият. Джек прегледа внимателно материалите, докато се увери, че нищо не липсва, макар някои от ръкописите да бяха сложени на друго място. Единственият човек, който имаше достъп до тази сбирка, беше самият той, а Джек знаеше, че не ги е размествал.