— Какво е това? — попита Волнухин.
— Авторът е човек на име Постелий. Заглавието е на латински.
— Да, много ценен екземпляр. Това произведение на Гилам Постелий е публикувано от приятеля му Опорний в Базел, след като теолозите в Сорбоната отказали да го издадат. Една от първите книги, в които се призовава за единна религия и единна държава. Писана е в средата на 16 век.
Джек остави книгата на мястото й.
— Познанията ви са много задълбочени, доктор Волнухин. Не виждам защо ви трябвам. Книгите са изключителни, но аз не съм специалист по редки старопечатни издания.
— Знам това. Моля, елате и седнете.
Джек отново се настани на стола. Защо го беше довел тук Йосиф, след като Волнухин декламираше авторите и заглавията на тези книги като азбуката?
— Доктор Гулд, имаме известни затруднения с тези, така да се каже, придобити по невнимание съкровища. Те са част от сталинисткото наследство, от което искаме да се отървем. Книгите и картините не са наши. Те са крадени. Проблемът ни е следният — в много от случаите не знаем какъв е техният произход. Никъде не пише къде са били първоначално, нито от кои библиотеки са взети. Имаме желание да ги върнем, но само на законните им собственици. Вече възникнаха спорове за някои от картините и скулптурите.
— Какво се надявате да получите в замяна? Волнухин го погледна така, сякаш бе казал нещо неприлично.
— Не разбирам.
— Сигурно ще поискате някаква компенсация. Дори и само заради главоболието. Всеки, който намира крадени вещи, очаква награда.
— Правим го единствено от добра воля. Сега това е толкова важно за нас, колкото и парите.
— Добре. Разбирам. И все пак не ми е ясно защо ме доведохте тук.
Волнухин погледна Йосиф.
— Доктор Шаранский, може би ти ще обясниш.
17.
Йосиф се размърда неспокойно. — Да, разбира се. Ще се постарая. Изкашля се и започна.
— Има някои материали, чието първоначално местонахождение може да се проследи, но въпреки това те представляват проблем. Имам предвид голямата колекция от книги и ръкописи, взети от библиотеката на Райхинститута по история на Нова Германия. Познато ли ти е това име?
Джек бавно поклати глава.
— Е, сега този институт е забравен. И напълно заслужено. Бил е основан от нацистите през 30-те. Едни от темите, които ги интересували особено много, били евреите и тяхната история. Директор на научните изследвания по еврейската проблематика бил Вилхелм Грау. Той имал помощник на име Карл Георг Кун. Известно време работили с фон Милденщайн от отдела по еврейските въпроси в Тайната служба за сигурност на Райха. Чувал ли си за него?
Джек отново поклати глава.
— Той става известен след процеса срещу Айхман, неговия помощник, който е много по-интересен за нас, защото мисли, че е станал голям специалист по еврейските въпроси. По време на войната много организации се надпреварвали да строят антисемитски библиотеки и музеи. Било нещо като лудост, както и всичко останало, което се случило тогава. Навсякъде имало хора, които казвали, че се занимават с евреите. Естествено, целта на тези занимания съвсем не била академична. Те търсели доказателства за расистките си теории. Ето защо построили огромна библиотека, в която имало и голяма колекция от юдейски религиозни предмети. По някаква зловеща ирония, след като изтребили повечето евреи в Европа, самите нацисти съхранили голяма част от нашето историческо наследство.
Йосиф млъкна, защото осъзна, че употреби думата „нашето“. Допреди няколко години подобно признание би било крайно неразумно. А сега? Не беше сигурен.
— Повечето от тези ценности били конфискувани в Източна Европа, предимно в окупирана Полша. Някои неща били иззети от библиотеките на равините във Вилнюс, Латвия. Нападали синагогите и еврейските училища. Почти нищо не било прочетено. За германците тези книги и ръкописи били само антики. Много от тях са изключително ценни. И сега те са тук.
— Еврейски ръкописи?
— Не такива, за каквито мислиш, Джек. Разбира се, имаме и екземпляри от традиционните религиозни текстове. Ала има и други. Те не са в толкова добро състояние. Мисля, че равините, които са ги съхранявали, не са знаели какво притежават. Но ги пазели, защото били предавани от поколение на поколение. След малко ще ти ги покажа. Ще ги видиш с очите си.
Йосиф пое дълбоко въздух. Вече бе стигнал до същината на въпроса или поне толкова близо, колкото се осмеляваше да каже в присъствието на Волнухин.
— Джек, това са текстове, които никой учен не е виждал. Нямах време да ги разгледам подробно, но мисля, че тук имаме ръкописи от 1-век, дори по-ранни. Екземпляри от текстове, които досега са намерени само в Кумран. И множество от по-ранни периоди, напълно неизвестни.