— За ръкописа ли става дума? Но за какво би и послужил?
— Колко си наивен, Джек! Ръкописът може да бъде всичко за една такава жена. Помисли само каква власт би й дал над църквата в Русия. Религията, към която напоследък започнаха да се обръщат много хора. И какво би направила с ръкописа, за да има влияние и другаде — във Ватикана например или над американската протестантска църква. Само мога да предполагам какви са плановете й и как възнамерява да използва твоя ръкопис за финансови или политически цели. Сигурен съм в едно — той ще й осигури преимуществото, към което така отчаяно се стреми. Не й трябва нищо повече.
— Но… Аз все още не разбирам…
— Защо те преследва ли? Драги мой, тя вече знае, че аз съм откраднал ръкописа и че съм ти помогнал да избягаш. Следователно аз съм главната й мишена. Но Косенкова не смее да ми нанесе удар, защото не знае къде е ръкописът. Вероятно предполага, че е у мен, но й е ясно, че не съм такъв глупак, за да го държа тук. От друга страна, сигурен съм, че не подозира за размяната. Освен ако…
Розевич погледна Джек.
— Ти не си и казал под въздействието на опиатите, които Белов ти е дал.
— Съжалявам. Не мога да ти помогна. Честна дума, не си спомням какво съм говорил.
— Няма значение.
— Но ако Косенкова се добере до ръкописа…
— Тогава ще се наложи да го взема от нея. И в двата случая твоят живот е в опасност. Ако още не знае за размяната, но има основания да се съмнява в това, Косенкова се нуждае от теб, за да и кажеш къде да го намери. Докопа ли се до него, ти вече ставаш излишен, защото знаеш твърде много. Ето защо Косенкова заповяда на Павличко да се отърве от теб. Ръкописът не и трябва, ако целият свят знае съдържанието му. Разбираш ли? Косенкова ще пуска по малко информация от време на време. Тук ще насади съмнение, там ще всее смут и ще обедини църковните водачи около себе си — хора, които ще бъдат готови на всичко само за да видят ръкописа, да го скрият или унищожат. Тъкмо затова ни е нужен Чечановски. Повярвай ми, излезеш ли оттук сам, животът ти няма да струва пукнат грош. За Ирина Косенкова ти си заплаха, която трябва да бъде премахната. А за мен си ценна придобивка. Можеш да помогнеш за установяването на автентичността на писмото и да го представиш на света. Ще има институт, Джек, вече ти обещах. И ти ще бъдеш негов директор. Имаш думата ми. Щом нещата стигнат до този етап, играта ще загуби смисъл за Косенкова и тя ще се откаже. Какво би спечелила, ако преследва ръкописа или теб? Ще започне да търси други начини за влияние. Виж какво, Джек, да стоиш при мен и да ми сътрудничиш е единствената ти надежда за дълъг и творчески живот.
Възрастният мъж се усмихна и безшумно остави вилицата си в бялата чиния.
33.
Повечето дни ходеше на разходка. Хенрик го следваше по петите и не го изпускаше от поглед. Джек знаеше, че е въоръжен и подозираше, че не е сам. Розевич не би се скъпил за нещо толкова важно като опазването на живота на Джек. Без видния доктор Гулд и доказаните му връзки с Йосиф Шаранский трудно щеше да обясни как писмото на Исус е попаднало у него. Джек се досещаше какви са намеренията на Щефан. Когато се разбереше, че ръкописът отново се е появил, руснаците вероятно щяха да отправят официално възражение. Дотогава Розевич и Чечановски щяха да са готови с института — поне със сградата и основния персонал. Щеше да има зала за пресконференции, завеждащ отдела за връзките с обществеността и компютър за подготовка на информацията. Джек беше готов да се обзаложи, че институтът ще се намира в Полша. Розевич щеше да е намерил начин да докаже произхода на пергамента, без да се обвързва с определен град или библиотека. На ръкописа щеше да бъде приписан полски произход, а еврейски — само отчасти, за да предизвика доверие и съчувствие заради Холокоста, но в никакъв случай германски или руски. Ватиканът щеше да се споразумее с полското правителство — собствеността вероятно щеше да бъде обща, а църквата — активен партньор. Та нали папата беше поляк. Джек беше почти сигурен, че Чечановски вече води преговори с приемника на Волнухин. Щяха да поискат всичко — да дадат необходимия контекст на ръкописа, да създадат непристъпно ядро от учени в института и да избегнат риска от съществуването на други такива ценни документи.