А после, съвсем изненадващо за Джек, въпросите се насочваха към Кейтлин. Как точно са се запознали? Спомня ли си дали я е виждал преди това в университета? Запознала ли го е с другите членове на семейството си? Какво му е разказала за родителите си? За живота и за смъртта им.
Беседите не продължаваха дълго. В почивките седяха мълчаливо, пиеха чай или кафе и дъвчеха бисквити. Понякога го разпитваше Паркър, а Феликс седеше на другата маса и редеше пасианс. Играта никога не му излизаше, но той не губеше търпение. Тихото шумолене на картите стана постоянен акомпанимент на другата игра, която Джек играеше с Паркър.
В къщата имаше и икономка на име мисис Бидуел — слаба вдовица на около петдесет и пет години, която им носеше храната. Готвеше и им сервираше в трапезарията в задната част на къщата. Понякога чуваха, че телевизорът и работи. Звукът се долавяше и на аудио касетите и отначало посветените поискаха обяснение.
Джек изслушваше учтиво и мълчаливо въпросите. Феликс и Паркър се редуваха да го разпитват, докато накрая започна да не ги различава. Каза им всичко, което можа, не излъга и не скри нищо единствено заради доверието, което се крепеше само на редките усмивки на Паркър.
„Какво пишеше в немските документи на Розевич? Имаше ли доклади от войската?“
„Как изглежда Берчик? Висок и слаб? Има ли брада? Откога го познаваше Шаранский?“
„Колко ръкописа имаше всичко на всичко? Знаеш ли какъв е произходът им?“
„Колко бяха фотокопията? Оригинали или преснимани? Зърнести ли бяха?“
„Как се казваше кардиналът? Сигурен ли си? Как изглежда?“
„Баща ти знаеше ли кога е починала майка му? Колко километра са извървели като бежанци? Къде е чичо ти Йосиф сега?“ „Как се казва кафенето, където сте се запознали с Кейтлин? Ти ли я заговори пръв, или тя? Какво правехте, преди да станете любовници? Как загина тя? Какво чувстваше тогава? Какво изпитваш сега?“
Защо му задаваха толкова много въпроси? Според Джек те нямаха отношение към онова, което ставаше сега. „Къде е Мария? — питаше той. — Искам да говоря с нея.“ „Ще дойде след няколко дни, обещаваме ти. След Коледа.“
Един телохранител стоеше по цяла нощ пред спалнята на Джек. Казваше се Норман. Паркър и Феликс също спяха в къщата.
Сутрин Джек се събуждаше от виковете на млекаря, който обикаляше улиците. По-късно, ако погледнеше през прозореца, виждаше хората да се качват в колите си и да отиват на работа, виждаше пощальона и децата, тръгнали на училище. Улицата в предградието изглеждаше съвсем обикновена. Ала на един стол в коридора седеше Норман, прегърнал автомата като спящо дете.
42.
Прекараха Коледа заедно, сякаш по нечия прищявка бяха станали семейство.
На Бъдни вечер Феликс го закара в града. Разхождаха се известно време с колата като туристи и се наслаждаваха на украсата и на ярко осветените витрини. „Оксфорд“ и „Рийджънт Стрийт“ бяха пълни с хора, които пазаруваха в последната минута. Москва и нейните сиви улици изглеждаха на милиони километри. Край тях минаваха деца със сияещи лица, стиснали ръцете на родителите си. Джек побърза да извърне поглед.
— Искаш ли да купиш нещо? — попита Феликс.
— Бих желал да взема нещо за Мария, но нямам пари, пък и Паркър ме предупреди, че е опасно да тегля от банката и да използвам кредитните си карти.
— Всичко е наред. Ще ти дадем назаем за каквото искаш. Избрал ли си подарък?
— Още не. Нямам представа какво харесва Мария.
— Какво ще кажеш за парфюм? Едва ли ще сгрешиш. Влязоха в „Харви Никол“ и купиха голямо шише „Шалимар“. Джек помнеше много добре, че това беше парфюмът, който Мария си бе сложила онази нощ в обсерваторията. Тогава бе попитал как се казва и сега се радваше, че го бе сторил.
Продавачката завърза панделка на кутията и му пожела весела Коледа. Беше французойка, много красива. Джек и благодари и усети прилив на сексуално желание. От години не бе изпитвал толкова силна потребност. Парфюмът и чувствата, които събуди неочакваната хубост на продавачката, го завариха неподготвен.
Излязоха на „Слоун Стрийт“. Белите ангелчета зад витрините махаха със заскрежени крилца. Наблизо оркестър свиреше „Свята нощ“. Докато вървеше към колата, Джек изумен установи, че лицето му е мокро от сълзи.
За Коледа имаше пуйка с кестени и пудинг със сливи. Джек си спомни как празнуваха Коледа със семейството на майка му. Всичко беше различно. Нямаше нито риба, нито пуйка. Следващите два дни гледаха телевизия и почиваха. Феликс го учи да играе бридж. Присъедини се и Норман. Приятелят му, чието име не казаха на Джек, остана навън, за да „хвърля по едно око“.