На другия ден дойде Мария. Донесе му свиреща коледна картичка. Той й даде парфюма и тя изпадна във възторг. Подари и книга за Паул, „В света на фантазиите“, която Феликс бе купил по негова молба. Мария й се зарадва повече, отколкото на парфюма. Сетне му поднесе сива копринена вратовръзка от „Армани“.
— Много е хубава — рече Джек. — Но не знам кога ще мога да я сложа. Едва ли ще ме пуснат скоро.
— Не им позволявай да те тормозят. Ще те пуснат, ако настояваш. Не те държат насила.
— Мислиш ли?
Тя поклати глава. Слънчевите лъчи проникваха в стаята и докосваха косите й.
— Не в смисъла, който имаш предвид. Пазят те.
— И баща ти искаше същото. Хенрик ме спаси в Москва. Сигурно знаеш за това. Не виждам каква е разликата.
— Баща ми би те продал на онзи, който плати най-много. В случая това беше самият той. При него ти беше в безопасност. Но и най-малката промяна в стратегията му би те оставила безпомощен като бебе.
— А Феликс и Паркър няма ли да го направят? Какво всъщност искат? Знаеш ли?
— Искат да унищожат Източния кръст. Това е много важно за тях, а ръкописът е главният елемент в целия замисъл. Ето защо си важен и ти. Мисля, че няма да променят стратегията си. Разказа й за въпросите относно баща му и Кейтлин и попита какво означават. Мария отговори, че няма представа, но очите й загатваха, че знае повече, отколкото му казваше.
— А ти? Как дойде? Казаха ми, че съпругът ти не те изпускал от поглед.
— Не е съвсем така. Карл е ревнив, но и горд. Започнах да правя кариера като концертираща пианистка. Свиря предимно в Лондон. Понякога Карл ме придружава, но е твърде зает. Затова пътувам сама. Сега съм тук за три дни. Ще имам рецитал в зала „Пърсъл“.
— Спомням си, когато за пръв път се обадих на баща ти. Чух те да свириш на пианото.
— Тогава не ме биваше много — засмя се Мария.
— А сега добра ли си? Тя го погледна тъжно.
— Да, но съвсем не съм най-добрата. В консерваторията имах много по-способни колеги. Някои направиха блестяща кариера, но други не успяха. Талантът не е всичко. Необходими са пари, за да отидеш на турне и да изнасяш концерти, преди да станеш известен. Мнозина нямат средства и не могат да намерят спонсори. Не спечелят ли някой голям конкурс, цял живот свирят в оркестри. На мен ми провървя. Баща ми е богат. Съпругът ми е още по-богат. Заможните им приятели идват на концертите ми и ръкопляскат като обезумели.
— Това потиска ли те?
— Разбира се. Знаеш го много добре. Затова ти го казвам — защото ще ме разбереш. Но аз искам да свиря. Не бива да обръщам гръб на късмета си. Не мога да си го позволя.
— Свириш ли на Карл?
— Не — прошепна Мария. — Той е музикален инвалид. Ходи на концерти, но няма слух. Вслушва се в други звуци. Тези на парите. На властта. Звукът им е подобен, но един специалист долавя разликата. Красотата. Сексуалното привличане. Слабостта. Податливостта. Уязвимостта. Алчността. Амбицията. За Карл всички тези неща имат различна мелодия. Тях ги чува прекрасно.
Тя млъкна. Бяха в хола. Феликс бе приготвил греяно вино. Мария поглеждаше от време на време към огледалото над камината.
— Довечера ще свиря. Бих искала да дойдеш.
— Карл ще бъде ли там?
Тя поклати глава и се изчерви.
— Сама съм. Той отиде в Дортмунд на среща с някакви финансисти.
— Тогава ще дойда.
— На гишето ще има билет за теб.
Мария стана. Джек също се изправи и се приближи до нея.
— Мария, имам чувството, че всичко е недовършено. Там, където го оставихме в обсерваторията.
Тя го погледна боязливо и нервно облиза устни. Извърна очи към огледалото и видя отражението си, но знаеше, че ги наблюдават. Пристъпи към Джек. Той понечи да я прегърне, но Мария се дръпна.
— Не тук — промълви тя. — По-късно. Довечера, след концерта.
— Тъжна си. — Нима?
В отговор той я улови за ръката. Тя не я дръпна, но все пак не се приближи до него. Зад себе си чувстваше присъствието на огледалото и крехкостта на стъклото. Само да можеше да се счупи…
— Трябва да тръгвам. Чакат ме за репетицията. Вече закъснявам.
Норман отиде с него на концерта. Пристигнаха няколко минути преди началото. Залата беше пълна. Повечето зрители бяха богаташи. Бъбреха и се смееха като птици в клетка. Светлините угаснаха. Гласовете утихнаха. Някой се изкашля. Мария излезе на сцената. Беше облечена в дълга черна рокля с презрамки, украсена с една-единствена брошка. Джек не можеше да откъсне очи от нея. Гледаше я през цялото време и едва чуваше какво свири. След всяко изпълнение имаше въодушевени аплодисменти. Постепенно и почти неволно Джек започна да разбира, че тя не му е казала цялата истина.