— Кажи й.
Феликс оправи вратовръзката си — нервно движение, което не бе правил от ученическите си години.
— Берчик е мъртъв. Израелското разузнаване е намерило тялото му в една от пещерите близо до Кумран. Може би е търсена някаква аналогия. Ръкописът го няма. Апартаментът му в Тел Авив е бил основно претърсен. Убийството му само потвърждава съмненията ни. Ръкописът е или у Косенкова, или у баща ти. Сигурни сме, че никой друг не участва в играта. Но трябва да разберем точно у кого е, преди да успеят да пристъпят към действие.
— Ще ви охраняваме денонощно — обади се пак третият мъж. — Всяка ваша дума и действие ще бъдат проследявани на монитора. При първия сигнал за евентуална опасност наш екип ще ви измъкне. Съпругът ви и баща ви няма да посегнат на вас, докато сте с детето. Стойте със сина си колкото е възможно повече.
— И вие очаквате, че ще намеря ръкописа при тези обстоятелства? Та аз дори не знам как изглежда.
— Не очакваме да го намериш — намеси се отново Феликс. — Само преценявай — атмосферата. Бъди сигурна, че баща ти и Карл ще ликуват, ако попадне в ръцете им. В противен случай ще бъдат напрегнати и нервни и ще се чудят какво е намислила Косенкова.
— Това едва ли е начинът да се постигне нещо.
— Не, но разполагаме само с него.
— Мария — заговори непознатият, — не се ли върнете, те със сигурност ще започнат да ви подозират. Ще отведат някъде Паул и няма да го видите повече. А с Джек се досещате какво ще направят. Отговорността е ваша. Вие трябва да решите. Но ние можем да ви помогнем. Помислете.
— Заплашвате ли ме?
— Не, разбира се. Ние не действаме така. Знаеш това — възмутен се обади Паркър, сякаш го бяха обидили лично.
— Откъде да знам как действате.
— Имате право.
Третият мъж се опитваше да внася равновесие между Феликс и Паркър.
— Наистина не знаете нищо за нас. Но добре познавате баща си, Карл и съмишлениците им. Знаете до известна степен на какво са способни. Убедена сте, че имам право за Паул. Наследникът на империята фон Фройдигер. Докъде ще стигнете с него без нашата помощ? Или възнамерявате да го изоставите?
Мария не отговори. Дори краткото време без Паул беше мъчение за нея. А и за него. Тя се отпусна на стола. Чувстваше, че силите я напускат.
— Двайсет и четири часова охрана ли казахте?
— Ще ви дадем микрофон с предавателно устройство. Като онези по филмите, само че по-малък и ще работи. Така нашите хора ще подслушват всичко, което става около вас. Настоявайте да прекарате Нова година в дома на баща ви в Париж. Ако ръкописът е у него, Карл и без това ще иска да му отиде на гости.
— А Джек?
— Въпросът с него е доста по-труден. Благодарение на вас нямаме представа къде е той.
Мария се колебаеше. По всичко личеше, че за да спаси живота на Джек, трябваше да го предаде.
— Уговорихме се да си оставяме бележки на едно място. Той ще отиде там довечера.
Слабият мъж се усмихна. Нещата не се оказаха толкова трудни, колкото се опасяваше.
46.
Тя го чакаше край езерото. Чу стъпките му, но се обърна едва когато той застана до нея. Хвана я за ръката.
— Мислех, че вече си в Германия.
— Заминавам следобед. Първо трябваше да те видя. Хайде да се поразходим.
Тръгнаха и Мария продължи:
— Не можеш вечно да се криеш, Джек. Трябват ти документи и пари. Аз ще ти дам пари, но без паспорт не можеш да ги изтеглиш от банката.
— Вече се погрижих за това. Тя го погледна учудена.
— Отидох в ирландското посолство и им казах, че съм изгубил паспорта си. Те ме накараха да взема удостоверение от полицията — това беше най-рискованото. От Дъблин изпратиха досието ми по факса. След седмица ще имам паспорт. Струваше ми четирийсет и девет лири.
— Пак ще рискуваш, когато отидеш да го вземеш. Джек се държеше непохватно, сякаш нещо го разсейваше.
— Самата ти ми каза, че няма да е лесно да се снабдя с документи.
Продължиха да вървят ръка за ръка като влюбени. Прелюбодейци на обществено място, любовници, които няма къде да отидат.
— Достатъчно ли ти беше времето? — попита Мария.
— За какво?
— Да размислиш.
— Не. Трябва да обмисля още много неща. Той спря и я погледна в очите.
— Защо ме излъга за сестра си? И баща ти ме излъга. Мария се вторачи в него, онемяла. Джек разбра, че най-после се е докоснал до истината.
— Аз… Нямах друг избор — заеквайки отговори тя. — Баща ми…
— Все повтаряш, че нямаш друг избор, но не е така. Всеки има някакъв избор.
Мария наведе глава и рече:
— Да вървим. Студено е.
Поразходиха се още малко. Покрай тях мина мъж с куче. В далечината играеха деца.