— Как разбра?
Той й разказа за посещението си на гробището и за срещата с Терънс Нюалън.
— Защо не ми каза, когато бяхме в Съмърлон, Мария?
— Щеше ли да помогне?
— Не знам. Може би.
— Знаех какъв е баща ми. Исках да ти спестя това.
— Защо Кейтлин е променила името си? Каква е цялата тази загадъчност?
— Кейтлин беше истинското й име. Тя ненавиждаше баща ни. Мисля, че бе узнала за миналото му, но не ми каза нищо. Беше няколко години по-голяма от мен и сигурно е смятала, че съм твърде малка, за да чуя такива неща. На осемнайсет години замина да учи в Тринити колидж. Според мен нарочно избра семитски езици — като предизвикателство към баща ни. Той я презираше. Не знам защо. Кейтлин беше интелигентна. Не е необходимо да ти го казвам. Но той мрази интелигентните жени. Виж музикалният талант се вмества в представите му. Но винаги е считал научната работа за изключително право на мъжете. Колкото по-високи бележки получаваше Кейтлин и колкото повече я хвалеха преподавателите, толкова по-неприятно му ставаше. Решението й да изучава иврит и арамейски преля чашата. Изгони я от къщи. Мисля, че това бе добре дошло за нея. Имаше пари, наследени от майка ни. Пък и срещна теб. Аз знаех за връзката ви. Отначало се срещахме тайно в Дъблин и тя ми се доверяваше. Но после баща ни разбра и ми забрани да я виждам. Инак отдавна щяхме да се познаваме с теб.
Тя млъкна и го погледна. Положението беше безнадеждно. Не можеше да понесе мисълта, че може да го загуби.
— Баща ми не й отговори, когато Кейтлин писа, че ще се жените. Беше напълно изолирана, все едно бе мъртва. Той не споменаваше името й и ми забрани да говоря за нея. Разбира се, баща ми знаеше всичко за теб. Накара хората си да те проучат. Мисля, че беше много близо до мисълта да те убие.
Джек си спомни, че някои бе влизал в апартамента им в Париж.
— Но защо тогава ме покани в Съмърлон?
— Кейтлин вече беше мъртва и той разбра, че можеш да му бъдеш полезен. Знаеше много за теб, дори смяташе, че може да ти има доверие. Според мен това беше един вид отмъщение за онова, което Кейтлин му бе причинила. Той, аматьорът, можеше да наеме професионалист като теб, който да му слугува, без да подозира кой е всъщност. Освен това мисля…
— Какво?
— Мисля, че се досещаше какво ще стане — че ще се влюбиш в мен. Единствената грешка в изчисленията му бях аз. Сигурно и през ум не му е минавало, че и аз ще се влюбя в теб. Той виждаше в мен само една жена, нищо повече. А според неговите разбирания жените трябва да бъдат пасивни. Обект на мъжките страсти, но неспособни да изпитват чувства, нито да ги отстояват.
Продължиха да вървят и стигнаха до Кенсингтън Гардънс.
— Норман е мъртъв — каза внезапно Мария.
— Какво?
Наблизо имаше пейка. Седнаха и тя му разказа какво се бе случило.
— Те искат да се върна при Карл.
— Много е рисковано.
— Налага се. Заради Паул.
— За какво си му мъртва?
Ненадейно Мария се доближи до него и го целуна по устата. След миг се отдръпна. Устните й докоснаха лицето му и тя бързо започна да шепне в ухото му. Джек видя, че отдясно се приближава един мъж. Феликс. Обърна се наляво и съзря Паркър.
— Моля те, отиди при тях, Джек. Така е най-добре. И не забравяй, че те обичам. Толкова много, колкото Кейтлин.
47.
Есен, Германия
29 декември 1992
Тя спря да чете и остави книгата. Жалко, че не можеше да му каже от кого е. Още не. Вероятно никога, защото не очакваше, че ще види отново Джек. Паул беше много блед и Мария се зачуди дали не е настинал. Странеше от нея, откакто се бе върнала.
— Добре ли си, Паул? — Да.
Тя протегна ръка да пипне челото му, но той се дръпна.
— Какво има, любов моя? Защо се държиш така? Нали сме приятели?
— Не ми харесва, когато те няма.
— Знам. И на мен. Бих те взела със себе си, ако можех. Но знаеш, че баща ти не позволява. Ще поговоря с него. Може да ти разреши да дойдеш с мен следващия път. Има какво да видиш в Лондон.
— Татко каза, че имам работа тук. Трябва да остана да му помагам.
— Да, разбира се, че ще му помагаш, когато пораснеш. Но преди да започнеш работа, трябва да завършиш училище.
— Татко каза, че той ще ме учи. Мария го погледна озадачена.
— Не е споделял такова нещо с мен. Идеята не ми се струва много добра. В Есен има хубаво училище, където ще тръгнеш догодина. А татко ще ти помага с домашните.
— Не, той каза, че ще работя за Райха. Сърцето на Мария се сви.
— За Райха? Така ли се изрази? Момченцето кимна.
— Знаеш ли какво означава тази дума?
— Не. Татко ще ме учи, но аз не искам.
— Защо?
— Защото ми крещи. А когато те няма, не ми дава да оставям лампата нощем. Трябвало да се науча да бъда мъж. Той ме плаши.