Масата беше подредена за съвещание. Имаше стъклени чаши, малки шишета минерална вода, тефтери и подострени моливи. Феликс вече бе заел мястото си. Изглеждаше нервен и непрекъснато потракваше с молива по масата. Паркър бе застанал до прозореца и гледаше към „Кингс Роуд“. Не се отдаваше често на размисли за преходността на живота или за незначимостта на материята. Нямаше богат духовен живот. Само имаше чувството, че всеки ход трябва да бъде направляван — поклонничество, където появата и изчезването на всеки един от нас бяха обикновени ежедневни явления като новините по радиото.
— Ами ако не дойде? — попита Паркър, като счупи графита на молива.
— Ще дойде.
Намери острилка и започна да го подостря.
— Поема голям риск.
— Нищо работа, уверявам те.
Мълчание. Паркър отново взе да трака с молива.
— Ами Мария? Какво става там?
— Тази сутрин получихме запис. Нещата в Есен не са много приятни. Карл е отпратил момчето.
— Така ли? Трябваше да ми кажеш по-рано. Защо го е направил?
Феликс му обясни.
— И ти му вярваш? Сигурен ли си, че това е причината?
— Напълно. Между другото, едва не са я хванали.
— Какво се е случило?
— Той искал да спи с нея. Съвсем ненадейно. Тя била с микрофона. Но Карл успял само да разкопчее роклята й, доколкото знам.
— Господи!
— Престорила се, че й става лошо. После наистина повърнала. Той се прибрал в стаята си. Но ако това се повтори…
— Мислиш ли, че Карл подозира нещо?
— Няма причина. Малко е прекалил. Зашлевил я. Според мен това го е възбудило. Такъв…
— Няма ли по-безопасно място за микрофона? Феликс поклати глава.
— Мислихме за присаждане по хирургичен път, но тя трябва да постъпи в болница. А това е невъзможно.
Феликс погледна през прозореца. Една кола бе спряла близо до къщата.
— Идва.
— Не мислиш ли, че може би ще сгрешим?
— Вече е твърде късно. Да видим какво ще излезе. След няколко минути вратата се отвори и в стаята влезе Ирина Косенкова. Сама.
— Мадам Косенкова — започна Феликс, който бе поел ролята на домакин, — чест е за мен, че най-после се срещаме. Аз съм Джереми Лейтам. Позволете да ви представя колегата си. Саймън Уърсли. Паркър вече бе станал на крака. Ръкуваха се. Той взе палтото на Косенкова и го закачи на вратата. Пищният самур изглеждаше съвсем не на място в бедната обстановка.
— Желаете ли чай, кафе? — попита Феликс.
— Не, благодаря. Ядох в самолета. Мистър Лейтам, времето ми е ограничено. Ако не възразявате, бих искала веднага да пристъпим към работа.
— Естествено, разбирам. Заповядайте, седнете. Косенкова се настани и огледа стаята.
— Сигурен ли сте, че помещението е чисто?
— Напълно. Трябва да знаете, че както във ваш, така и в наш интерес е тази среща да остане незабелязана. Всичко, което ще се случи тук, е неофициално.
— Не съм убедена дали интересите ни са толкова сходни. Но не виждам причина да се притеснявам. Във ваши ръце съм.
Феликс и Паркър седнаха в другия край на масата, срещу гостенката. Феликс бе измислил това, за да може Косенкова да играе ролята на ищец или на интервюирана. Но въпреки това присъствието й господстваше в стаята. Тя не беше жена, която се плашеше от дребни сценични похвати.
— Мадам Косенкова — започна Феликс, — благодаря ви, че се озовахте бързо и безкористно на поканата ми. Надявам се, че с идването си тук ще помогнете за предотвратяването на кризата, пред която сме изправени.
— Кризата заплашва единствено вас, мистър Лейтам. Феликс сякаш неохотно поклати глава.
— Е, не съм съвсем сигурен в това. Но ще говорим и по този въпрос. Първо искам да ви съобщя, че получихме потвърждение — ръкописът е у Розевич.
Косенкова повдигна леко вежди, но не каза нищо.
— След ден-два очакваме нещо по-категорично.
— Може ли да попитам как сте разбрали?
— Това ще остане тайна. Само ще кажа, че ако изтече информация, един от агентите ми ще се прости с живота си.
— Възнамерявате ли да предприемете някакви действия? — Първо трябва да се уверим, че ръкописът наистина е у Розевич. После ще разберем къде го държи. А после става по-трудно. Мисля, че се досещате защо. Тя кимна.
— Заради властта, която има над вас.
— Главно заради това. Ето защо ви поканих тук.
— Мога да ви предложа само малко помощ.