Не ми хареса тази гримаса.
Това е истината за случилото се. Боже, да знаех само какво съм видял!
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
1
Олд Док първи се прехвърли през оградата на Карвърови. За всеобща изненада (включително и за негова) се покатери много лесно — достатъчен му беше полученият от Джони тласък по задника. За миг-два се закрепи отгоре, за да нагласи ръце по-удобно. Според Брад Джоузефсън под тази ярка лунна светлина Билингзли приличаше на кльощава маймунка. После скочи. Иззад коловете долетя тихо изръмжаване.
— Добре ли си, Док? — попита Одри.
— А-ха — отвърна той. — Здрав и прав. Нали, Сюзи?
— Естествено — нервно се съгласи момичето. После извиси глас над оградата: — Госпожо Уайлър, вие ли сте? Откъде се появихте пък вие?
— Точно сега това няма значение. Трябва да…
— Какво се случи там? Всички ли са добре? Мама умира от страх.
Всички ли са добре. На този въпрос Брад Джоузефсън предпочиташе да не отговаря. Ако се съди по лицата на останалите, и те не изгаряха от желание.
— Госпожо Рийд? — обади се Джони. — Първо ще се прехвърли Дейвид, после вие.
Ками го удостои със злобен поглед, после се извърна към Дейв. Загали го по главата и му промърмори в ухото. Той я изслуша с тревожен поглед, после й отвърна нещо, от което Джони долови единствено думите „Не искам“. Тя отново зашепна — този път по-ядно. Брад дочу „брат ти“ към края на изречението. Този път Дейви се протегна, улови се за върха на оградата и с лекота се прехвърли от другата страна. Лицето му беше съвършено безизразно, като се изключи отвеяното, леко тревожно изражение. После дойде ред на Ками — Одри и Синтия я избутаха нагоре, а Дейв протегна ръце да я поеме. Ками се отпусна в прегръдките му, без изобщо да се държи за оградата. Брад предположи, че в този миг не би имала нищо против едно падане. Или дори счупен врат. „Защо ни прати тук, мамо?“ — бе викнало хлапето, може би интуитивно долавяйки, че за нея силното им желание да отидат изобщо не представлява смекчаващо обстоятелство. Ками винаги щеше да обвинява себе си.
— Брад? — Този глас го зарадва, макар рядко да го чуваше тъй тих и тревожен. — Там ли си, слънце?
— Тук съм, Би.
— Добре ли си?
— Добре съм. Слушай, Би, и не губи ума и дума. Джим Рийд е мъртъв. Както и Ентрейджиън.
Някой възкликна тревожно, в следващия миг Сюзи Гелър закрещя името на Джим. У Брад, който освен физически, се чувстваше и психически изтощен, тези писъци извикаха по-скоро раздразнение, отколкото съчувствие… и страх, че могат да привлекат нещо далеч по-неприятно от огромната котка или койотите с човешки пръсти.
— Сюзи? — тревожно подвикна Ким Гелър откъм къщата. В следващия миг писна и тя и гласът й сякаш режеше мрака като бръснач. — Сюууууу-зиииии! Сюууууу-зииииии!
— Я млъквай! — кресна Джони. — Ким, МЛЪКВАЙ, за Бога!
За чудо тя наистина млъкна, но момичето продължаваше да вие като злочестата Жулиета в пето действие.
— Боже мили — промърмори Одри. Затули уши с длани и зарови пръсти в косата си.
— Би — подвикна Брад през оградата, — запуши устата на малката. Не ме интересува как.
— ДЖИМ! — виеше Сюзи. — ОООО, БООООЖЕ, ДЖИМ! О БОООЖЕ НЕ! О…
Отекна плесница. Писъците секнаха почти на мига. После се разнесе вик:
— Кой ти позволи да удряш дъщеря ми! Кой ти позволи да удряш дъщеря ми, кучка такава. Не ме вълнува какво си въобразяваш за расовата сегрегация! Тлъста черна мръсница!
— Престани! — възкликна Синтия. После на свой ред впи пръсти в двуцветната си коса и затвори очи като дете, което не иска да гледа страшен филм.
Брад продължи да гледа и затаи дъх в очакване Би да се разфучи. Но без изобщо да обръща внимание на другата жена, тя тихичко подвикна:
— Брадли, няма ли да прехвърлите трупа?
Гласът й звучеше съвършено спокойно и Брад изпита неописуема благодарност към нея.
— А-ха. Подхванете го с майка му и брат му.
— Добре.
— Ким? — викна Брад през оградата. — Госпожо Гелър? Защо не се приберете в къщата?
— Да! — доволно възкликна Ким. — Мисля, че тази идея ми допада. Просто ще влезем вътре, нали, Сюзи? Ще си наплискаме лицата със студена вода и ще се почувстваме по-добре.
Отекнаха стъпки. Настъпи тишина, което бе добре. После койотите отново завиха, което пък беше зле. Брад се обърна и забеляза движещи се сребърни светлинки в тъмата на гъсталака. Очи.