— Млъквай — грубо и нетърпеливо се тросна Ками. — Как ще го убием? Ти каза, че имало някакъв начин.
Одри я изгледа ужасено:
— Няма да убивате Сет. Никой няма да убива Сет. Избий си тази мисъл от главата. Той е безобидно момченце!
Ками рипна и я сграбчи за раменете. Джони дори не успя да помръдне.
— Разправяй ги на Джими! — кресна тя в лицето на другата жена. — Той е мъртъв, синът ми е мъртъв, тъй че хич не ми вряскай колко бил безобиден племенникът ти! Да не си посмяла! Това нещо в него е като глист в конски стомах! И няма да излезе…
— Ще излезе! — Отново си възвръщаше самообладанието и гласът й вече звучеше съвсем спокойно. — Ще излезе.
Ками поохлаби хватката си, но в погледа й се четеше недоверие.
— Как? Кога?
Но преди Одри да успее да отговори, Ким заяви:
— Чувам бръмчене. Като от електрически мотор. — Тя извиси разтреперан глас: — Боже, връщат се.
Вече и Джони ги чуваше. Това бе вече познатото бръмчене, но този път ехтеше по-силно. По-заплашително. Плъзна поглед към вратата на избата и заключи, че сигурно е прекалено късно да се крият долу, особено с двете спящи деца в килера.
— На пода — извика. — Всички на пода.
Забеляза как Синтия хвана Стив за ръка и му посочи килера. Той кимна и се запътиха натам да скрият децата със собствените си тела.
Бръмченето се усилваше.
— Молете се — изведнъж каза Белинда. — Всички да се молят.
Джони се страхуваше прекалено много, за да се моли.
Забелязах нещо интересно, което би могло да се окаже сигурен признак за това в даден момент кой от двамата командва тялото, което споделят. И двамата много държат на кукличката Касандра Стайлс, но при Так всичко е на сексуална основа. Гали пластмасовите й гърди и стиска пластмасовите й крака. Преди два дни го заварих на стълбите — имаше ерекция (човек трудно би могъл да не я забележи, като се има предвид как по цял ден ходи само по гащи). А и фактът, че ме принуждава да нося дрехи като на Каси и ме накара да си боядисам косата в същия червен цвят (с отвратителен оттенък), не убягва от вниманието ми.
Сет, от друга страна… когато е Сет, понякога гушка кукличката, гали я по твърдата червена коса или целува страните й. Въобразява си, че това е майка му. Не зная откъде зная това — просто го зная.
Трябва да приключвам. Пак се разплаках.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Деспърейшън, Главната улица / Времето на отмъстителите
Както и при предишното нападение, микробусите изникнаха като фантоми, но този път изплуваха не от мъгла, а от облаци пустинен прах, който блести като ламе под лъчите на стария господин Месец.
Най-отпред се движеше розовият „Дрийм Флоутър“ на Каси — зад волана седеше Кенди с тривърхата си кавалерийска шапка, а самата Каси се бе настанила до него. На покрива радарът с формата на сърце енергично се въртеше. Като реклама на покрива на бардак, би казал Джони Маринвил, ако го беше видял, но той не го вижда — лежи до Олд Док на пода в кухнята на Карвърови, сплел длани на тила се здраво стискайки очи; на лицето му е изписано изражението на човек, който очаква да настъпи Армагедон, и то всеки момент.
„Дрийм Флоутър“ не завива откъм Хайъсинт Стрийт — Хайъсинт вече не съществува. Там, където тя минаваше, сега се простира спечена пустиня, в която няма почти нищо… а и по небето в онзи край почти няма звезди. Сякаш когато Създателят е съзрял пустошта на юг от скупчените къщи, почти цялото му Божествено вдъхновение се е изпарило.
„Дрийм Флоутър“ разперва късите си крилца и частично прибира колелата си; после профучава на метър над широките следи от конските коли в праха. Двигателят отмерено пулсира. Като минава покрай „Лейди Дей“ на ъгъла, люковете за стрелба се отварят. Появява се Лора Демот от „Отмъстителите“. Вместо малкия дамски пистолет нежните й ръце стискат карабина. Пушката е най-обикновена ловна двуцевка, но когато Лора натиска спусъка, изстрелът изтрещява оглушително като бомбен взрив. Следва кратък, пронизителен писък, в следващия миг предната фасада на кръчмата избухва. Летящите врати отхвърчат във въздуха и за миг се размахват, напомняйки истински криле. Искрица лизва останалата част от сградата, придвижвайки се с бързината на топлинна вълна, и ако в този миг някой наблюдава отстрани, ще забележи зад горящата кръчма, подобен на призрачно видение или двоен образ на фотографска плака, магазина „От Б до Я“, който също бе разрушен и обгърнат от пламъци.