Джони тръгна към къщата си. Вече си представяше как ще засвири и ще запее: „О, Робърт Форд, Робърт Форд, питам се как ли се чувстваш? На Джес в леглото спиш, на масата на Джес ядеш, а стария Джес Джеймс го прати в гроба.“
— Ей! — страхливо викна полицаят, който приличаше на Бен Джонсън. — Къде, по дяволите, тръгна?
— Да изпея една песен за добрите и лошите — отвърна Джони. После сведе глава и почувства как горещите лъчи на лятното слънце парят врата му.
19 юни 1986 г.
Мила Кати,
Убедена съм, че това е най-красивото място на света. Изминалите девет дни от медения ни месец бяха най-вълшебните в живота ми, а нощите…! Възпитана съм да смятам, че има неща, за които не се говори, тъй че просто ще спомена, че страховете ми да не се окаже, и то прекалено късно, че „оставяйки тези неща за след сватбата“, съм допуснала най-ужасната грешка в живота си, се оказаха напълно неосноватлни. Чувствам се като хлапе в магазин за бонбони!
Всъщност не пиша, за да ти разкажа за сексуалния живот на омъжената наскоро госпожа Алън (колкото и прекрасен да е той), нито пък, за да превъзнасям хубостта на Катскилските планини. Пиша ти, защото в момента Том го няма — отиде да играе билярд, а зная колко обичаш „истории за призраци“. Особено ако действието се развива в някой стар хотел; от всички, които познавам, само ти си прочела поне сто пъти „Сияние“! Но ако беше само това, сигурно просто щях мирно и кротко да чакам Том и да ти разкажа историята лично, като се върнем. Но разполагам с два сувенира, свързани с тази „приказка от отвъдното“, и това ме накара в красивата лунна вечер да взема писалката.
Хотелът „Мохонк Маунтин Хаус“ е бил открит през 1869 г., тъй че определено минава за стар, макар че може би не прилича много на хотела от книгата на Стивън Кинг, но си има потайноти и страшни коридори. В историята му фигурира и цяла глава за призраците, но онова, което ще ти разкажа, е малко необичайно — липсват дами от началото на века, самоубийци, фалирали на борсата по време на голямата криза от 1929 г. Тези два призрака — точно така, цели два на цената на един — се явяват само от четири години, доколкото успях да разбера. Служителите на хотела са много услужливи към посетители, които се иитересуват от „лов на призраци“ — част от общата атмосфера, предполагам!
Около хотела има поне триста беседки — ексцеитрични дървени постройки, които някои посетйтели наричат „беседки“, но в брошурите на хотела са описани като „заслони“. Обикновено са разположени на местата с най-хубавата гледка, на около пет километра от самия хотел има такова беседка, която се намира в северния край на наклонена планинска ливада. На картата тази поляна не е обозначена с име (сутриита проверявах по картите в канцеларията на хотела), но служителите са я кръстили „поляната на майката и сина“.
Майката и синът, които са дали името, са били забелязани за първи път през лятото на 1982 г. Винаги се появявали само в тази беседка, която се намира на върха на малко възвишение и гледа към огромна скала, обрасла в орлови нокти и диви рози. Далеч не го намирам за най-впечатляващото място в целия курорт, но ми се струва, че като се връщам след години към медения си месец, ще си спомням за поляната като за любимото си място в Мохонк. Излъчва спокойствие, което безкрайно затруднява описателните ми способности. Причината е може би в божествения аромат или пък в жуженето на пчелите — постоянно, сънливо бръмчене. Но пчелите, цветята и живописната скала не са важни; доколкото те познавам, очакваш, с нетърпение появата на самите призраци. Тези изобщо не са страшни, тъй че не разчитай на ужасяващи истории, но със сигурност съществуват. Ейдриън Гивънс, портиерът, ми каза. че откакто се появили за пръв път, били забелязани от четиридесетина гости на хотела, и то все на същото място. И макар че тези свидетели не са се познавали помежду си, за да заподозре човек, че историята е нагласена, всички описват двете същества по впечатляващо сходен начин. Жената била около тридесетгодишна, хубава, с дълги крака и кестенява коса. Синът й (няколко очевидци подчертават невероятната физическа прилика между двамата) бил дребничък и много слаб, може би на около шест години. Описват лицето му като „интелигентно“, „живо“ и дори „красиво“. Най-различни хора са ги виждали през тези четири години, но винаги ги описват с едни и същи дрехи: тя е с бели къси панталонки, блузка без ръкави и маратонки; малкият е със спортни гащети, памучна тениска и каубойски ботуши. Каубойските ботуши най-много ме разколебаха, Кат! Как е възможно толкова хора да приписват на това дете такава шантава комбинация от спортни гащета и каубойски ботуши, ако всичките си съчиняват? Защитата се оттегля.