Така ми се и Хърби да има свое тайно място, но мисля, че си няма. Глупавите му шеги са единственото, на което е способен. Де да можех да му разкажа за моето убежище, дори да го взема със себе си, но ми се струва, че е неразумно. На ГМ като че ли му е по-лесно да узнава разки работи от Хърб, отколкото от мен. Пък и Хърб изглежда толкова уморен. Случващото се е несправедливо и за двама ни, но за мъжа ми е ужасно несправедливо.
„Дуийм Фуоутъ“ току-що се завърна.
Е, радвам се, разбира се — на мое място на всеки би ми олекнало, от събота насам сме като в концлагер — но какво ще последва? Как ще реагира ГМ? Слава Богу, че спеше, когато се позвъни на входната врата, и слава Богу, че Хърб беше на работа, защото понякога ГМ подслушва мислите му. Но едва ли подслушва моите мисли, освен ако не му позволя или ако ме завари неподготвена.
Боже мой! Препрочетох написано — то и ми се стори съвършено налудничаво. Поемам дъх и започвам от самото начало. Времето би трябвало да ми стигне. Сет не е спал както трябва от петък насам и ако извадя късмет, може да спи чак до четири и половина. Значи разполагам поне с един час.
Около три следобед, докато чистех с прахосмукачката, на кухненската врата се почука. Отворих и какво да видя? Господин Хобарт от нашата улица, със сина си — пълно, нисичко, рижаво момченце с огромни очила и белезникава кожа. Противничко на вид, ако искате да знаете. Хлапето държеше „Дрийм Флоутър“. Това безспорно бе играчката на Сет. Познах я, без дори да проверя дали задният фар е счупен и дали е издраскана от лявата страни, но в интерес на истината забелязах и двете неща. В този миг с пръст да ме бутнеха, щях да се строполя на земята. Опитах се да кажа нещо, но не успях — гърлото ми сякаш бе заключено. Наистина не знам какво щях да кажа, ако бях в състояние да говоря!
Днес е горещо, но У. Хобарт беше облечен като църковен настоятел (какъвто несъмнено е) с черен костюм. Хлапето беше със същата премяна, но в умален размер, и цивреше. Освен това едната му страна бе насинена. Залагам си банковата сметка, че е дело на таткото.
Моята неспособност да говоря нямаше абсолютно никакво значение, защото Хобарт явно имаше цял сценарий за нашата среща.
— Синът ми иска да ви каже нещо, госпожо Уайлър — заяви и сведе поглед към хлапето, сякаш, искаше да каже: „Твой ред е и внимавай в картинката.“
Хю се разциври с всичка сила и занарежда как се бил поддал на изкусителния глас на ситаната (ИГС най-вероятно, както Горделивото Момченце е ГМ) и откраднал количката на Сет. Говореше ужасно бързо и ревеше все по-силно. Най-сетне приключи с изявлението:
— Можете да идете в полицията и аз ще направя пални самопризнания. Напляскайте ме, а ако не го сторите, баща ми ще ме напляска.
Това ми напомни на автомата в службата за информация по телефона: „За да се информирате за атмосферните условия, наберете едно. За да се информирате за прогнозата за времето, наберете две. За да се информирате за пътните условия, наберете три.“ Добре че бях толкова шашардисана. Иначе може би щях да се изсмея, а в тези двамата, дето ми се бяха изтъпанили толкова набожни и засрамени, нямате нищо смешно. Страхувах се от тях повече — и то от бащата — отколкото от Сет.
Всъщност и за ТЯХ САМИТЕ се уплаших…
— Безкрайно съжалявам — повтори детето, продължавайки да нарежда, сякаш четеше сценарий. — Помолих за прошка татко, помолих за прошка Господ Бог, а сега моля за прошка вас.
Постарах се да се овладея и да взема играчката — бях толкова разстроена, че едва не я изпуснах — и отвърнах, че до попляскване няма да се стига.
— Момчето трябва да се извини и на сина ви — заяви Хобарт. Приличаше на гладко избръснат и прилежно сресал Мойсей, ако изобщо можете да си представите Мойсей с тънък вълнен костюм с жилетка. След всичко, което се смучи през последните няколко месеца, вече съм в състояние да си представя какво ли не. Което е част от проблема. — Ако обичате, заведете ни при него, госпожо Уайлър…
Да пукна, ако надутият мръсник не се опита да ме изблъска от вратата! Аз обаче въобще не помръднах. (И в цялата борба за малко пак да изпусна „Дрийм Флоутър“). За нищо на света не исках крадливото дебело момченце да се изправи пред ГМ. Просто исках да се, разкарат от къщата ми, и то веднага. Преди гласовете или емоционалните им вибрации (макар и да не плачеше, Хобарт бе също толкова разстроен, ако не и повече) да събудят ГМ.
— Сет не ми е син, той е мой племенник — заявих, — освен това в момента спи.