4
Момчето остана с опрян в слепоочието пистолет достатъчно дълго, за да породи, у Стив Еймс надежда, че може би всъщност няма да го направи, че в решителния момент се е разколебало, че от безкрайния коридор на „всичко свърши“ все още го дели последното вестибюлче, но в този миг Джим дръпна спусъка. Лявата му страна се разкъса, главата му се пръсна на парчета, а амбициите му да пише страхотни есета (да не говорим за желанието му да се пъхне под полата на Сюзи Гелър) се разсеяха като пара в странния залез — като червена лепкава смес, която залепна като храчка за един от безумните кактуси. Джим се олюля, пристъпи напред, изпусна пистолета и се стовари на земята. Стив извърна поразен поглед към Джони, сякаш искаше да каже: „Това, дето го видях току-що, не съм го видял. Дай да превъртим лентата и да го пуснем отново и сам ще се увериш. Това, дето го видях току-що, не съм го видял. Никой не го е видял. Не, приятел. Не.“
Само че това бе самата истина. Хлапето, обзето от разкаяние и ужас от извършеното, току-що бе извършил самоубийство.
— Трябваше да му попречиш! — писна Дейв Рийд и се нахвърли върху Джони. — Трябваше да му попречиш, защо не го спря? Защо не го спря?
Стив се опита да го отблъсне, но болката в раменете му бе непоносима. Оставаше му безпомощно да наблюдава как Дейв Рийд сграбчи Джони и го повали на земята. Претърколиха се два пъти от единия до другия край на пътеката. Най-сетне, макар и за кратко, Джони се оказа отгоре.
— Дейвид, чуй ме…
— Не! Не! Трябваше да му попречиш! Трябваше да му попречиш!
Хлапето зашлеви Джони първо с дясната, после с лявата си ръка. Неутешимо ридаеше, сълзите се стичаха по пребледнелите му страни. Стив се опита да помогне, но успя само да отвлече вниманието на Джони, който тъкмо бе успял да притисне с колене ръцете на момчето. Дейв рязко се извърна на хълбок, отхвърляйки писателя. Маринвил протегна ръце да омекоти падането, в дланите му се забиха кактусови бодли. Изрева от болка и изненада.
Стив сграбчи Дейв Рийд за рамото, но момчето го отблъсна с лекота, метна се върху гръба на Маринвил, сграбчи го за шията и започна да го души. А наоколо, под бързо гаснещото небе, койотите продължаваха да вият — такива ужасяващи звуци Стив не бе чувал през целия си живот, макар да бе отраснал в Тексас.
Само по филмите койотите вият така.
5
И двамата мъже поискаха да я придружат, но Синтия отказа — единият бе прекалено възрастен, а другият — пиян. Портата на задния двор беше отворена. Миг след като мина през нея, младата жена се озова в гъст шубрак, през който с мъка се запромъква към пътеката. Забеляза няколко кактуса (множество подобни растения вече бяха изникнали наоколо и постепенно изместваха нормалната горска растителност), но не им обърна внимание. Съдейки по звуците, някъде по-надолу се биеха — до слуха й долиташе задъхано дишане, после някой изпищя от болка, дочу се глухо тупване от юмручен удар. И койоти. Не се виждаха, но воят им долиташе отвсякъде.
Девойката излезе на пътеката и в същия миг край нея профуча ниска стройна жена в джинси, която дори не я удостои с поглед. Синтия знаеше коя е тя — Ками Рийд, майката на двамата близнаци. След нея задъхан търчеше Брад Джоузефсън. По лицето му се стичаха струйки пот — на угасващата дневна светлина изглеждаше тъй, сякаш от очите му се лееха кървави сълзи.
„Слънцето залязва — отбеляза Синтия и хукна по пътеката след останалите. — Ако не побързаме да се махнем оттук, има голяма вероятност да се загубим. Което няма да е никак забавно.“
Наблизо някой изпищя. Не, не беше писък, а пронизителен писък, изразяващ ужас и скръб. Това е онази Рийд. В мига, в който настигна Брад, Синтия го чу да казва:
— Ах, мамка му!
Широкият му гръб закриваше гледката, но миг след това той се наведе към Ками Рийд и Синтия забеляза два трупа, проснати от двете страни на пътеката. Сенките наоколо ставаха все по-плътни и тя не можа да различи кои са мъртъвците — успя да определи, че са мъже, а смъртта им като че ли не е била лека — но встрани от мелето забеляза Стив и се поуспокои. Пред него беше проснат трупът на обезобразено животно, на което половината глава липсваше.
Ками Рийд бе коленичила край единия от труповете и стенеше, протегнала над него треперещите си ръце. Синтия разпозна късите бели панталони марка „Еди Бауър“ и разбра, че мъртвецът бе единият й син.
„Но те имаха такива прекрасни зъби — ни в клин, ни в ръкав си помисли тя. — Сигурно са стрували на родителите им цяло състояние.“
Брад се мъчеше да откъсне другия близнак (май се наричаше Дейв или може би Дъг) от гърба на Джони Маринвил. Чернокожият гигант бе пъхнал ръце под мишниците на момчето, сключвайки длани зад врата му в желязна хватка. Но малкият Рийд не се предаваше лесно.