— Виждате ли нещо?
— Не — отвърна американецът.
— Те са на хладно, под пистата.
Това очевидно бе гвоздеят на програмата. Южноафриканецът носеше говежда пастърма в джипа. Когато я хвърли в канала, водата закипя. Макбрайд видя пираните да изплуват от сянката и голямото колкото цигарена кутия парче месо беше разкъсано от безброй тънки като игли зъби.
— Това стига ли ви? Ще ви покажа как използваме водата, без да отслабваме охраната. Елате.
Ван Ренсберг обърна към фермата и проследи лъкатушния път на потока през имението. На десетина места от него се отклоняваха канали, които напояваха различни насаждения или пълнеха няколкото водохранилища. Самият поток накрая се връщаше до ръба на скалите при пистата, но извън телената мрежа. Там увеличаваше скоростта си и се изливаше в морето.
— Точно до ръба съм поставил плоча с остри шипове — поясни Ван Ренсберг. — Всеки, който се опита да избяга през потока, ще бъде понесен от течението между гладките бетонни стени. След като мине над шиповете, безпомощният окървавен плувец ще падне в морето. После ли? Акулите, естествено.
— Ами нощем?
— А, не видяхте ли кучетата? Глутница от дванайсет звяра. Добермани. Дресирани са да не докосват човек в униформата на охраната и десетината висши служители, независимо как са облечени. Надушват миризмата им. Пускат ги по залез слънце. След този час всички пеони трябва да стоят извън мрежата, иначе кучетата ще ги открият за няколко минути. И тогава нямат никакъв шанс. Е, как ще постъпи тоя ваш наемник?
— Нямам ни най-малка представа. Ако има капка здрав разум, предполагам, че вече си е плюл на петите.
Ван Ренсберг отново се засмя.
— Много благоразумно. Знаете ли, в зоната Каприви в старата родина имахме лагер за чернилки, които създаваха много проблеми в градовете. Аз го командвах. И знаете ли, господин агент от ЦРУ, никога не ми е бягало нито едно негро. Никога.
— Впечатлен съм.
— Знаете ли какво използвах? Сухопътни мини? Не. Прожектори? Не. Два концентрични кръга телена мрежа, заровена на дълбочина метър и осемдесет в земята, с бодлива тел отгоре, а между двата кръга — диви зверове. Крокодили в езерцата, лъвове на сушата. Един покрит тунел, през който се влизаше и излизаше. Обичам майката природа.
Той си погледна часовника.
— Единайсет. Ще ви закарам до прохода. От санмартинската полиция ще пратят джип да ви вземе оттам и да ви върне в хотела.
Прекосяваха имението от брега към портала, който водеше към селото и пътя за прохода, когато радиостанцията на майора изпращя. Той изслуша съобщението на дежурния радист в мазето на господарската къща и остана видимо доволен. Накрая посочи хребета на хълмовете.
— Хората на полковник Морено претърсват джунглата от пътя до хребета. Открили са бивака на американеца. Изоставен. Може би имате право. Сигурно е видял достатъчно и се е изпарил.
В далечината Макбрайд забеляза големия двукрил портал и белите сгради на селото зад него.
— Разкажете ми за работниците, господин майор.
— Какво ви интересува?
— Колко са? Откъде ги намирате?
— Около хиляда и двеста. Всички са престъпници, осъдени на каторга. Хайде сега, не се правете на по-голям светец от папата, господин Макбрайд. И вие американците имате затворнически ферми. Та и това е затворническа ферма. Общо взето, те живеят тук доста добре.
— А след като излежат присъдата си?
— Това просто не се случва — отсече Ван Ренсберг.
Еднопосочен билет, помисли си американецът, благодарение на полковник Морено и майор Ван Ренсберг. Доживотна присъда. За какви престъпления? Неправилно пресичане на улицата? Разсипване на боклук? Морено трябваше да поддържа броя им. По поръчка.
— Ами пазачите и персонала в господарската къща?
— Това е друг въпрос. Ние сме служители. Всички работници в господарската къща живеят зад стената. Никой не излиза, когато нашият работодател е там. Само униформените стражи и неколцина висши служители като мен могат да излизат извън стената. Никога пеони. Чистачите на басейна, градинарите, сервитьорите, камериерките — всички живеят зад стената. Пеоните, които работят в имението, живеят в селището. Всички са ергени.
— И няма жени и деца, така ли?
— Няма. Те не са тук, за да се размножават. Обаче има черква. Свещеникът проповядва само един текст — абсолютно покорство.
Майорът забрави да спомене, че наказва непокорството с бича си от кожа на носорог като едно време.