След няколко секунди над полуострова се разнесе протяжен вой на сирена. Чуха я на нивите и в плевниците, в работилниците и градините, кухните и кочините.
Всички прекъснаха работата си и погледнаха към главния портал. След това се разнесе гласът на радиста от подземния етаж на къщата.
— Всички стражи на главния портал. Повтарям, всички стражи на главния портал.
Стражите от дневната смяна бяха над шейсет, останалите почиваха в казармата. Те се събраха при главния портал от нивите, пристигнаха с мотопеди от най-далечните краища на имението или дотичаха пеш от казармата, която се намираше на около четиристотин метра от портала.
Ван Ренсберг изкара джипа си навън от оградата и ги зачака, изправен върху предния капак с рупор в ръка.
— Нямаме беглец — започна майорът, когато се строиха пред него. — Тъкмо обратното. Имаме натрапник. Облечен е като работник. Със същите дрехи, същите сандали, същото сомбреро. Даже носи краден номер на шията си. Дневната смяна: обиколете имението и съберете всички работници. Без изключение. Почиващите, претърсете всички плевници, оборите, конюшните и работилниците. После ги заключете и останете на пост. Поддържайте радиовръзка с взводните си командири. Младши командири, поддържайте връзка с мен. А сега на работа. Ако видите да бяга някой в затворническа униформа, стреляйте на месо. Действайте.
Стотината мъже се разгърнаха из имението. Трябваше да покрият средната му част: от телената мрежа, отделяща селото и пистата от фермата, до стената на господарската къща. Голяма площ — прекалено голяма даже за сто души. Това щеше да отнеме няколко часа.
Ван Ренсберг бе забравил, че чуждестранният му гост си тръгва. Той не обръщаше внимание на американеца, зает с планирането на собствените си действия. Макбрайд озадачено седеше наблизо.
На таблото до входа на черквата имаше обява. Тя гласеше: „Obsequias por nuestro hermano Pedro Hernandez. Once de la manana“.
Въпреки лошия си испански агентът от ЦРУ разбра значението на текста: „Погребална служба за нашия брат Педро Ернандес. В единайсет часа сутринта“.
Нима ловецът на глави не бе видял обявата? Или може би не я беше разбрал? При други обстоятелства свещеникът нямаше да влезе в ризницата до неделя. Но този случай бе извънреден. Точно в единайсет без десет щеше да отвори гардероба и да види затворника.
Тогава защо не го бе скрил някъде другаде? Защо не го беше завързал за собствения му креват, където никой нямаше да го намери поне до залез слънце?
Завари майора да разговаря с монтьорите от летището.
— Какво му е? Поправете опашния ротор. Хеликоптерът ми трябва. Хайде, побързайте.
Той изключи радиостанцията, изслуша Макбрайд и изсумтя:
— Вашият сънародник просто е допуснал грешка, това е. Много скъпа грешка. Тя ще му струва живота.
Изтече час. Макар и без бинокъл, Макбрайд видя първите колони работници в бели памучни дрехи, които се връщаха в селото. Край тях вървяха униформените стражи и им крещяха да побързат. Пладне. Зноят удряше като чук по тила.
Човешкото множество пред портала стана още по-голямо. Разговорите по радиостанцията не преставаха, прочистваха от работници сектор след сектор, претърсваха сградите и ги обявяваха за чисти, заключваха ги и ги завардваха.
В един и половина започна проверката на номерата. Ван Ренсберг настоя петимата проверяващи да заемат местата си на масите и да проверяват работниците един по един, по двеста души в колона.
Обикновено затворниците работеха в утринната и привечерната прохлада. Сега се пържеха живи на слънцето. Двама-трима пеони припаднаха и бяха отнесени от другарите си. Всеки номер се проверяваше в списъка от сутринта. Когато и последната бяла фигура се заклатушка към селото, където имаше сянка и вода, главният проверяващ кимна.
— Един липсва — извика той.
Майорът се приближи и погледна над рамото му.
— Номер петдесет и три хиляди сто и осем.
— Име?
— Рамон Гутиерес.
— Пуснете кучетата.
Ван Ренсберг се запъти към Макбрайд.
— Вече всички монтьори трябва да са заключени в работилниците. Както знаете, кучетата няма да докоснат моите хора. Те познават униформата. Остава само един човек. Външен, с бели памучни панталони и широка риза. За доберманите непознатата му миризма ще е като сигнал за обяд. Може да се покатери на някое дърво или да влезе в някое езеро, да. Те пак ще го намерят. Ще го обкръжат и ще лаят, докато дойдат кучкарите. Давам на тоя наемник половин час да намери дърво и да се предаде. Или да загине.
Човекът, когото търсеха, се намираше в централната част на имението и леко тичаше между царевични редове, по-високи от главата му. Слънцето и хребетът на хълмовете му показваха накъде да се движи.