По-рано сутринта му бяха трябвали два часа постоянно тичане, за да стигне от определеното му работно място до стената на господарската къща. Не че това разстояние представляваше проблем за човек, свикнал с половин маратонска дистанция, само че трябваше да заобикаля другите работни групи и стражите.
Стигна до една просека в царевицата, залегна по корем и надзърна навън. Двама стражи на мотопеди профучаха по пътеката към главния портал. Той изчака да се скрият от поглед, тичешком прекоси просеката и потъна в прасковената градина. След като се бе запознал с разположението на имението, Декстър беше набелязал път, който да го отведе до желаното място, без да се налага да излиза на открито.
Вече бе използвал почти всичко от екипировката, която сутринта беше напъхал в торбата за храна и тесния бандаж под боксерките си. Отново бе сложил здравия водонепроницаем часовник на китката си, колана на кръста си и ножа на гърба си, където нямаше да му пречи, но щеше да му е подръка. Бинтът, пластилинът и останалото беше в плоската кесия на колана му.
Той отново се озърна към хребета на хълмовете, промени посоката си с няколко градуса, после спря и наклони глава, докато не чу клокоченето на водопада пред себе си. Стигна до потока, върна се петнайсетина метра назад и се съблече гол. Остана само по колан, нож и бандаж.
Откъм отсрещната страна на нивите чу приближаващия се лай на доберманите. След няколко минути слабият морски бриз щеше да отнесе миризмата му до тях.
Работеше предпазливо, но бързо. Когато остана доволен, се отдалечи на пръсти към потока, отпусна се в студената вода и остави течението да го понесе към пистата и скалите.
Въпреки убедеността си, че кучетата убийци няма да го докоснат, докато бавно шофираше по един от главните пътища на имението, Ван Ренсберг вдигна всички прозорци на джипа.
Следваше го един от кучкарите с пикап, чиято изцяло затворена каросерия бе направена от стоманена мрежа. Главният кучкар пътуваше в ландроувъра, подал главата си от дясната страна. Именно той чу внезапната промяна в лая на доберманите — гърленото ръмжене се превърна във възбудено джавкане.
— Намерили са нещо — извика кучкарят.
Ван Ренсберг се ухили.
— Къде, човече, къде?
— Натам.
Макбрайд бе приклекнал отзад, неспокоен, макар и в ландроувъра. Не обичаше свирепите кучета, а там имаше достатъчно много.
Доберманите бяха намерили нещо, да, ала тяхното джавкане по-скоро беше от болка, отколкото от възбуда. Южноафриканецът се натъкна на цялата глутница, след като зави зад ъгъла на прасковената градина. Те обикаляха в средата на пътя. Обект на вниманието им бе вързоп окървавени дрехи.
— Вкарайте ги в пикапа — извика Ренсберг.
Главният кучкар слезе от колата, затвори вратата и наду безшумната си свирка. Като продължаваха да джавкат, кучетата наскачаха в каросерията и кучкарят ги заключи. Едва тогава майорът и Макбрайд напуснаха джипа.
— Ето къде са го хванали — рече Ренсберг.
Все още озадачен от поведението на животните, кучкарят вдигна окървавената памучна риза и я поднесе към носа си. После рязко извърна лице.
— Копеле — изкрещя той. — Лют пипер, фино смлян лют зелен пипер. Много. Нищо чудно, че нещастните животни лаят като побъркани. Това не е от възбуда, просто ги боли.
— Кога ще възстановят обонянието си?
— Ами, няма да е днес, шефе, може би даже няма да е утре.
Намериха памучния панталон, също обилно посипан с лют пипер, както и сламената шапка, дори еспадрилите. Но не и труп, кости, нищо друго освен петната по ризата.
— Какво е направил? — попита Ван Ренсберг кучкаря.
— Порязал се е, ето какво е направил тоя изрод. Порязал се е с нож и е нацапал ризата. Знаел е, че това ще влуди кучетата. Човешката кръв винаги им действа така, когато ги насъскаме на месо. Подушили са кръвта, нахвърлили са се на дрехите и са вдишали лютия пипер. И сега нямаме кучета поне до утре.
Майорът разгледа дрехите.
— Обаче той е гол — отбеляза южноафриканецът. — Търсим чисто гол човек.
— Може и да не е — възрази Макбрайд.
Ван Ренсберг беше организирал хората си по военен образец. Всички носеха еднаква униформа. Крачолите на тъмнозелените им панталони бяха натикани в брезентови гети. На кръста си носеха широки кожени колани с токи.
Ризите им бяха в светъл африкански камуфлажен десен, наричан „леопардов“. Ръкавите бяха отрязани до средата на предлакътницата, навити до бицепса и разгладени.
Ефрейторите и сержантите носеха съответно една или две нашивки, а четиримата младши офицери имаха звезди на пагоните.