Край пътеката, където очевидно се бе водила борбата, Макбрайд беше намерил пагон, откъснат от риза. На него нямаше звезди.
— Според мен нашият човек изобщо не е гол — заяви американецът. — Мисля, че носи камуфлажна риза, без един пагон, тъмнозелен панталон и кубинки. Да не споменавам за шапката — същата като вашата, господин майор.
Лицето на Ван Ренсберг бе станало тухленочервено. Ала доказателствата бяха безспорни. Две бразди в пръстта, водещи към високата трева, очевидно бяха останали от безжизнено влачещи се крака. Пътеката водеше към потока.
— Ако го е хвърлил там, трупът вече е паднал от скалите — измърмори южноафриканецът.
„А всички знаем колко много обичаш своите акули“ — помисли си Макбрайд, но не каза нищо.
Ван Ренсберг най-после осъзна цялата чудовищност на положението. Някъде в две хиляди и петстотин хектаровото имение имаше професионален убиец, разполагащ с оръжие и мотопед, с лице, скрито под широкопола шапка, който бе нает да очисти неговия работодател. Майорът изсъска нещо на африканерски, което не звучеше много любезно. После взе радиостанцията.
— Искам още двайсет души в къщата. После няма да пускате никой друг освен мен. Да са в пълно снаряжение и веднага да покрият терена около сградата. Действайте.
Потеглиха обратно към стената на господарската къща на носа.
Беше четири без петнайсет.
31.
Ужилването
Водата в потока подейства като балсам на голата му кожа, изгорена от парещите слънчеви лъчи. Ала тази вода бе опасна, тъй като скоростта й постепенно се увеличаваше и тя все по-бързо се носеше по бетонното си корито към морето.
Там, където влезе в потока, Декстър все още можеше да се измъкне на отсрещния бряг. Но той се намираше прекалено далеч от желаното място, а и чуваше лая на кучетата. Освен това беше видял дървото от хребета на хълмовете и преди това — на въздушните снимки.
Последното, което оставаше от екипировката му, беше малка сгъваема кука с шестметрово здраво въже. Докато водата го носеше по коритото, Отмъстителя разгъна трите шипа на куката, застопори ги и вкара дясната си длан в клупа на въжето.
Излезе иззад поредния завой на канала и видя дървото пред себе си. То растеше на брега откъм самолетната писта и два от дебелите му клони висяха над потока. Когато го наближи, Декстър замахна с ръка и хвърли куката високо над себе си.
Чу тъп звук от забиването на шиповете в клоните и усети болка в дясното си рамо, когато бързото му движение по течението рязко спря.
Изтегли се по въжето и измъкна горната половина на тялото си от потока. Натискът на водата отслабна. Като заби пръстите на свободната си ръка в пръстта и тревата, Декстър изпълзя на брега.
Куката беше скрита в клоните. Той просто вдигна ръце колкото можеше по-нависоко, преряза въжето с ножа си и го остави да виси над водата. Знаеше, че се намира на стотина метра от оградата на пистата, в която четирийсет часа по-рано бе пробил дупка. Не му оставаше нищо друго, освен да допълзи дотам. Кучетата бяха най-малко на километър и половина оттатък потока. Щяха да намерят мостовете, но дотогава имаше още време.
Лежейки в мрака до телената ограда на пистата, преди две нощи той бе направил вертикален и хоризонтален разрез като две страни на триъгълник, но беше оставил един тел непокътнат, за да държи мрежата на място. Ножиците бяха скрити във високата трева зад оградата.
Двата разреза бяха завързани с тънка градинарска жица. Отне му по-малко от минута, за да ги развърже, чу глух звън при прерязването на последния тел и се промъкна през мрежата. Все още по корем, Декстър се обърна и отново завърза разрезите. Човек можеше да ги забележи най-малко от десетина метра.
Пеоните косяха тревата във фермата за фураж, но от двете страни на пистата тя бе висока трийсетина сантиметра. Отмъстителя намери мотопеда и другите откраднати неща, облече се, за да не изгори на слънцето, легна и неподвижно зачака. На километър и половина оттам чу лая на доберманите, които бяха намерили окървавените дрехи.
Когато майор Ван Ренсберг стигна пред портала на къщата, новите стражи тъкмо бяха пристигнали. Тежко въоръжените мъже скачаха от каросерията на спрелия пред входа камион, стиснали автомати М–16 в ръце. Младият офицер ги строи в колони. Дъбовият портал се отвори и те бързо се пръснаха в парка. Южноафриканецът ги последва вътре и порталът се затвори.
Намираха се пред стълбището, по което се беше качил Макбрайд, за да стигне до терасата с басейна, но майорът зави надясно. Американецът видя вход за долния етаж и електрически врати на три подземни гаража.