— Пътувам за Маратон. Устройва ли те?
— Напълно — отвърна непознатият. Беше дванайсет без двайсет.
На Кевин Макбрайд му отне цял ден да се прибере в Щатите. Майор Ван Ренсберг, който все още търсеше изчезналия натрапник, се утешаваше с това, че поне работодателят му е в безопасност. Той придружи агента от ЦРУ чак до столицата. Полковник Морено прати кола да го откара от летището до Парамарибо. После взе пътнически самолет до остров Курасао. Там имаше връзка за международното летище в Маями, където най-после се качи на самолет за Вашингтон. Кацна късно и беше уморен. В понеделник сутринта отиде на работа рано, но когато влезе в кабинета на шефа си, Пол Девъроу вече бе там.
Изглеждаше сивопепеляв. Сякаш се беше състарил. Той даде знак на Макбрайд да седне и уморено побутна лист хартия към него.
Всички добри репортери полагат максимални усилия да поддържат отлични отношения с местната полиция. Кореспондентът на „Маями Хералд“ в Кий Уест не правеше изключение. До неделя по обед събитията от съботната нощ вече му бяха известни от негови приятели в полицейското управление. Съвсем навреме за понеделнишкото издание. В понеделник сутрин Девъроу завари на бюрото си обобщение на публикацията.
Заглавието на материала за сръбския бандит и заподозрян масов убиец, задържан в собствения му самолет при аварийно кацане на международното летище в Кий Уест, заемаше трето място на първа страница.
— Мили Боже — промълви Макбрайд. — Мислехме, че е избягал.
— Не, изглежда, че е бил отвлечен — отвърна Девъроу. — Знаеш ли какво означава това, Кевин? Не, естествено, че не знаеш. Аз съм виновен. Трябваше да ти обясня. С проект „Скитник“ е свършено. Две години работа на вятъра. Не мога да продължа без него.
И той подробно му описа плана, който бе измислил, за да извърши най-големия контратерористичен удар на века.
— Кога трябваше да лети за Карачи и за срещата в Пешавар?
— На двайсети. Трябваха ми само още няколко дни.
Йезуита се изправи, отиде при прозореца и се вторачи в дърветата с гръб към Макбрайд.
— Тук съм от изгрев слънце, когато ми се обадиха. И се питам: как е успял тоя проклет Отмъстител?
Заместникът му мълчеше.
— Той не е глупак, Кевин. Човекът, който ме надхитри, не е глупак. По-умен е, отколкото го мислех. Винаги беше една крачка пред мен… Трябва да е знаел, че играе срещу мен. Може да му е казал само един човек. И знаеш ли кой е той, Кевин?
— Нямам представа, Пол.
— Онова лицемерно копеле от ФБР, Колин Флеминг. Но даже да е бил предупреден, как би могъл да ме победи? Трябва да се е сетил, че ще се обърнем към тукашното суринамско посолство. Затова е измислил професор Медвърс Уотсън, ловеца на пеперуди. За примамка. Трябваше да го предвидя, Кевин. Професорът беше фалшив и е бил създаден специално, за да го разкрием. Преди два дни ми се обадиха нашите хора в Суринам. Знаеш ли какво ми казаха?
— Не, Пол.
— Че под псевдонима, който е използвал, Хенри Наш, той е получил виза в Амстердам. Изобщо не се сетихме за Амстердам. Хитро, адски хитро копеле. Затова Медвърс Уотсън влиза и загива в джунглата. Както е било замислено. И това е осигурило на нашия човек шест дни, докато установим, че всичко е измама. Той вече е бил в страната и е наблюдавал имението от хълмовете. И после си се появил ти.
— Обаче и аз го изпуснах, Пол.
— Само защото оня южноафрикански идиот е отказал да те послуша. Естествено, че упоеният с хлороформ пеон е трябвало да бъде открит същата сутрин. Естествено, че е трябвало да вдигнат тревога. Да пуснат кучетата. За да се стигне до третото ужилване — предположението, че е убил страж и е заел неговото място.
— Но и аз имам вина за това, Пол. Наистина ми се струваше, че съм видял още един страж да влиза в господарската къща. Явно не е имало такъв. Призори всички бяха там.
— Тогава вече е било късно. Той е отвлякъл самолета.
Девъроу се обърна от прозореца и се приближи до заместника си. Той протегна ръка.
— Всички допуснахме грешки, Кевин. Той спечели, аз изгубих. Но съм ти благодарен за всичко, което направи или поне се опита да направиш. Колкото до Колин Флеминг, копелето, което го е предупредило, ще дойде време да се справя с него. Засега трябва да започнем наново. ОБЛ още е там. Продължава да крои планове. Искам утре в осем цялата група да се събере тук. На кафе и бисквити. Ще гледаме новините по Си Ен Ен, после ще обсъдим положението. Ще анализираме случая и ще нахвърляме план. Накъде ще продължим оттук нататък.
Макбрайд се обърна да си тръгне.