През онези дълги периоди, когато мусонът или заповедите го задържаха в базата, той правеше още нещо. С помощта на възрастния виетнамец, който метеше и чистеше колибата, научи разговорен виетнамски дотолкова, че да могат да го разбират и той да разбира какво му говорят.
Девет месеца след началото на първия му мандат се случиха две неща. Получи първата си бойна рана и Язовеца приключи първия си мандат.
Куршумът изстреля партизанин, скрит в един от тунелите, когато Декстър се спусна през входната шахта. За да смути такъв потенциален враг, той си беше разработил специален метод. Хвърляше граната в шахтата и светкавично влизаше вътре. Ако гранатата не взривеше фалшивия под, значи долу нямаше бамбукови копия. В противен случай имаше време да спре, преди да се наниже на върховете им.
Същата граната трябваше да разкъса всеки партизанин, който чакаше в засада. Този път обаче виетнамецът стоеше навътре в прохода, насочил калашника си напред. Макар и ранен от взрива, той стреля веднъж по падащия тунелен плъх. Декстър стъпи на пода с пистолет в ръка и три пъти натисна спусъка. Партизанинът падна и запълзя в мрака, но по-късно го намериха мъртъв. Декстър бе улучен в горната част на лявата ръка, без да е засегната костта. Раната заздравя напълно, но го задържа на повърхността за цял месец. Язовеца имаше по-сериозен проблем.
Войниците ще признаят, полицаите ще го потвърдят — с нищо не можеш да заместиш партньор, на когото изцяло разчиташ. Тъй като бяха станали партньори още отначало, Язовеца и Къртицата не искаха да се спускат в тунелите с никой друг. За девет месеца Декстър беше видял да загиват четирима плъхове. Веднъж един оцелял тунелен плъх бе излязъл на повърхността с крясъци и сълзи на очи. Той никога повече не слезе в тунел, макар и след седмици под грижите на психиатрите.
Ала тялото на един от тях, който така и не беше успял да се спаси, все още бе там. Язовеца и Къртицата слязоха с въжета, за да го намерят и да го измъкнат. Гърлото му беше прерязано. Ковчегът му щеше да е затворен.
Още четирима от първоначалните тринайсет напуснаха след изтичане на мандата си. Бяха постъпили шестима новобранци. Накрая станаха единайсет.
— Не искам да слизам долу с никой друг — каза на партньора си Декстър, когато Язовеца отиде да го види в лазарета.
— Нито пък аз, ако бях на твое място — отвърна Язовеца. Решиха проблема, като се уговориха, че ако Язовеца подаде молба за втори едногодишен мандат, след три месеца Къртицата ще направи същото. Така и стана. Двамата приеха втори мандат и се върнаха в тунелите. Засрамен от собствената си благодарност, генералът, който командваше дивизията, им даде още два медала.
В тези тунели имаше някои правила, които никога не се нарушаваха. Първото: никога не слизай сам. Заради невероятния си усет за опасност, обикновено водеше Къртицата и Язовеца го следваше на няколко метра. Друго правило бе да не изстрелват наведнъж и шестте си патрона. Това показваше на партизаните, че са останали без боеприпаси и са лесна мишена. През май 1970 г., два месеца след началото на втория си мандат, Кал Декстър наруши и двете и имаше късмет, че е останал жив.
Двамата бяха влезли в новооткрита шахта в гората Хо Бо. Къртицата водеше и беше пропълзял триста метра по тунел, който променяше посоката си четири пъти. Бе напипал два капана и ги беше обезвредил. Ала не забеляза, че Язовеца се е сблъскал със своя кошмар, два гробнични прилепа, които бяха паднали върху главата му, и е спрял, неспособен да изрече нито дума и да продължи напред.
Къртицата пълзеше сам, когато видя или му се стори, че вижда едва забележима светлина иззад следващия ъгъл. Беше толкова слаба, че се зачуди дали ретината му не му играе номера. Безшумно пропълзя до ъгъла и спря с пистолет в дясната си ръка. Светлината също остана неподвижна, точно зад ъгъла. Той изчака така десет минути, без да съзнава, че вцепененият му партньор е изостанал назад. После реши да наруши статуквото и се хвърли напред.
На три метра от него на четири крака стоеше партизанин. Помежду им бе източникът на светлината, плитка лампа с кокосово масло, в което плаваше късо фитилче. Виетнамецът очевидно я буташе по пода, за да изпълни задачата си — да провери капаните. В продължение на половин секунда двамата врагове се взираха един в друг, после едновременно реагираха.
С опакото на дланта си партизанинът запрати лампата с горещо кокосово масло право в лицето на американеца. Светлината моментално угасна. Декстър вдигна лявата си ръка, за да защити очите си, и усети, че парещото масло оплисква кожата му. С дясната си ръка три пъти натисна спусъка, като в същото време от тунела се чуваше отчаяното отстъпление на другия. Изкушаваше се да изстреля и другите три патрона, ала не знаеше още колко партизани има долу.