После идваше „Охраната на личности“, ОЛ за разлика от ОЦ. Тази дейност също бе краткосрочна, макар че в Уилтшир имаше малка школа, където срещу сериозна такса се тренираха лични телохранители на богаташи.
Най-малкият отдел на „Управление на рисковете“ се наричаше „О & В“, откриване и възвръщане. От това беше имал нужда господин Ръбинстийн: някой, който да открие изчезналите му шедьоври и да уреди връщането им.
Два дни след като разговаря с отчаяната си дъщеря, Стив Едмънд се срещна с директора на „Управление на рисковете“ и му обясни какво иска.
— Намерете внука ми. Тази поръчка няма бюджетни ограничения.
Пенсионираният бивш директор на спецчастите просия. Даже военните трябва да осигуряват образованието на децата си. На другия ден той повика от вилата му Фил Грейси, бивш капитан от Парашутния полк и десетгодишен ветеран от Подразделението. Във фирмата го наричаха просто „Следотърсача“.
Грейси също се срещна с канадеца и го разпита изключително подробно. Ако момчето още бе живо, той искаше да знае всичко за личните му навици, вкусове, предпочитания, даже пороци. Получи две качествени снимки на Рики Коленсо и номера на мобилния телефон на дядото. После кимна и излезе.
Следотърсача остана почти цели два дни на телефона. Нямаше намерение да направи каквото и да било, докато не разбере точно къде отива, как, защо и кого търси. Часове наред чете материали за босненската гражданска война, чуждестранните помощи и чуждестранното военно присъствие в Босна. С последното извади късмет.
Обединените нации бяха създали военни „мироопазващи“ сили, обичайното безумие да пратят военни да пазят мира там, където няма мир, и после да им забранят да наложат такъв мир, нареждайки им да наблюдават клането, без да се намесват. Военните сили бяха наречени ЮНПРОФОР и британското правителство се бе включило с голям контингент. Той беше базиран във Витез, само на петнайсетина километра от Травник.
Пратеният през юни 1995 г. полк бе там отскоро — техните предшественици бяха освободени едва преди два месеца и Следотърсача намери полковника, командващ предишния полк, на игрището за голф в базата на гвардейците в Пирбрайт. Той се оказа неизчерпаем източник на информация. На третия ден след разговора си с канадеца Следотърсача отлетя за Балканите — не директно за Босна (което не беше възможно), а за адриатическия курорт Сплит на хърватското крайбрежие. Представяше се за журналист на свободна практика, удобно прикритие, тъй като не подлежеше на никаква проверка. Но прикритието му също включваше писмо от голям неделен вестник, който му възлагаше да напише поредица статии за ефикасността на международната помощ. За всеки случай.
През двадесет и четири часовия си престой в Сплит — град, преживяващ неочакван разцвет като главен отправен пункт за Централна Босна, той се сдоби със здрав, макар и не нов джип, и пистолет. За всеки случай. Предстоеше му дълъг път през планината от крайбрежието до Травник, ала Следотърсача беше убеден, че информацията му е вярна. И наистина, не мина през зони на бойни действия.
Това бе странна битка, тази босненска гражданска война. Рядко имаше фронтове и никога не се водеха истински сражения. Само разпокъсани, живеещи в страх етнически общности, стотици опустошени, етнически „прочистени“ села и махали, между които бродеха банди от войници, повечето служили в „националните“ армии на съседните страни, но също групи наемници, мародери и паравоенни психари, представящи се за патриоти. Те бяха най-страшни.
В Травник Следотърсача претърпя първия си неуспех. Джон Слак бе заминал. Един дружелюбно настроен служител от „Грижа за възрастните“ му каза, че според него американецът постъпил в „Да нахраним децата“, много по-голяма НПО, базирана в Загреб. Следотърсача пренощува в спалния си чувал на задната седалка на джипа и на другия ден се отправи на ново изтощително пътуване на север към Загреб, хърватската столица. Там намери Джон Слак в склада на „Да нахраним децата“. Американецът не му помогна много.
— Нямам представа какво се е случило, нито къде е отишъл, нито защо — заяви той. — Виж сега, „Хлябовете и рибите“ приключи дейността си миналия месец и за това беше виновен малкият. Той изчезна с един от двата ми чисто нови ландкрузъра, с други думи с половината от транспорта ми.
— Освен това с него замина един от тримата ми местни помощници. В Чарлстън не се зарадваха много. Мирът се задавал на хоризонта и не искали да започват наново. Обясних им, че има още много работа, обаче те закриха дейността на фондацията. Имах късмет, че си намерих място тук.