— Ами босненецът?
— Фадил ли? Няма никаква вероятност да стои зад тая работа. Той беше готин. Все тъгуваше за изгубеното си семейство. Ако е мразел някого, това са сърбите, не американците.
— Някакви следи от банана с парите?
— Виж, това беше глупаво. Предупредих го. Парите бяха прекалено много и да ги оставиш, и да ги мъкнеш със себе си. Обаче Фадил едва ли би го убил заради тях.
— А ти къде беше, Джон?
— Това е проблемът. Ако бях там, нищо нямаше да се случи. Щях да им забраня, каквото и да бяха намислили. Но аз бях на един планински път в Южна Хърватия, опитвах се да уредя да изтеглят повредения ни камион до най-близкия град. Тъпия му швед. Представяш ли си да караш камион без масло и да не забележиш?
— И какво откри?
— Когато се върнах ли? Ами, той влязъл в лагера, качил се на ландкрузъра и заминал. Един от другите босненци, Ибрахим, ги видял двамата, обаче не му казали нищо. Това било четири дни преди да се върна. Побеснях. Реших, че купонясват някъде. Отначало по-скоро бях ядосан, отколкото обезпокоен.
— Имаш ли представа накъде са тръгнали?
— Не. Ибрахим каза, че са заминали на север. Тоест, право към центъра. Оттам обаче водят пътища навсякъде. Никой в града не си спомня нищо.
— Подозираш ли нещо, Джон?
— Да. Според мен са му се обадили. Или по-вероятно са се обадили на Фадил и той е казал на Рики. Малкият беше много състрадателен. Ако са се обадили за спешен медицински случай в някое от планинските села, със сигурност се е притекъл на помощ. Той беше прекалено импулсивен, за да остави съобщение.
— Виждал ли си тоя район, приятел? Някога пътувал ли си из него? Планини, долини и реки. Според мен са паднали в някоя пропаст и са се разбили в долината. Когато дойде зимата и листата опадат, някой сигурно ще забележи останките сред скалите. Виж, трябва да тръгвам. Желая ти успех. Той беше готино хлапе.
Следотърсача се върна в Травник, намери си помещение за работа и сън и назначи Ибрахим за свой гид и преводач.
Носеше сателитен телефон с няколко резервни батерии и скрамблер, за да поддържа журналистическото си алиби. Всъщност с него поддържаше връзка с офиса в Лондон. Там разполагаха със средства, каквито той нямаше.
Според него имаше четири възможности, които варираха от глупава до възможна и вероятна. Най-глупавата бе, че Рики Коленсо е решил да открадне ландкрузъра, да отиде на юг в сръбската столица Белград, да го продаде, да зареже предишния си живот и да заживее като скитник. Следотърсача веднага я отхвърли. Това просто не беше в стила на Рики Коленсо, пък и защо да краде ландкрузър, когато дядо му може да купи завода производител?
Сюлейман можеше да е убедил Рики да го вземе на разходка и после да е убил младия американец заради парите и колата. Но като босненски мюсюлманин без паспорт, Фадил нямаше да стигне далеч в Хърватия или Сърбия, които бяха вражеска територия за него, а новият ландкрузър на пазара веднага щеше да привлече вниманието.
Трето, можеха да са се натъкнали на неизвестни хора и да са били убити поради същите причини. Сред скитащите се наемни убийци имаше няколко групи муджахидини — мюсюлмански фанатици от Средна Азия, дошли да „помогнат“ на своите преследвани братя мюсюлмани в Босна. Знаеше се, че вече са убили двама европейски наемници, макар да се предполагаше, че те са се сражавали на същата страна, плюс един доброволец и мюсюлманин, собственик на бензиностанция, който отказал да им даде безплатно бензин.
Но най-вероятно беше предположението на Джон Слак. Следотърсача взе Ибрахим и ден след ден обходи всички пътища, които излизаха от Травник, в продължение на километри в пустошта. Докато босненецът бавно караше зад него, Следотърсача оглеждаше всички стръмни склонове, спускащи се към дълбоките долини.
Правеше всичко възможно. Бавно, търпеливо, без да пропуска нищо, той търсеше следи от гуми, разронени ръбове на пътя, смачкана растителност, стъпкана от колела трева. Завързан с въже за джипа „Лада“, на три пъти се спуска в клисури, където му се струваше, че в храсталаците може да има разбит ландкрузър. Нищо.
Седеше с бинокъл на ръба на пътя и оглеждаше долините за блясък на метал или стъкло. Нищо. Изтощен след десетдневно търсене, той се убеди, че Слак греши. Ако толкова голям джип бе излязъл от пътя и беше паднал в дерето, щеше да остави следи, макар и малки, дори четирийсет дни по-късно. И той щеше да забележи тези следи. В долините край Травник нямаше смачкан автомобил.
Предложи награда за информация — достатъчно голяма, за да привлече вниманието. Вестта за наградата се разпространи сред бежанците и разбуди надеждите им. Ала успя да установи само, че колата е била видяна из града през онзи ден. Посока — неизвестна. Маршрут — неизвестен.