След две седмици той прекрати търсенето и се премести във Витез, щаб на новия британски военен контингент.
Намери си квартира в училището, което бе превърнато в нещо като общежитие за пресата, главно британска. Тя се намираше на „Телевизионната улица“, извън военния лагер, но достатъчно безопасна, ако положението се влошеше.
Следотърсача знаеше какво е отношението на повечето военни към пресата, затова изостави прикритието си като „журналист на свободна практика“ и поиска среща с полковника, който командваше контингента, въз основа на това, че е служил в спецчастите.
Полковникът имаше брат в Парашутния полк. Общо минало, общи интереси. Нямало проблем, с какво можел да помогне?
Да, бил чувал за изчезналото американче. Кофти работа. Патрулите му го търсили, но нищо. Той изслуша предложението на Следотърсача за сериозно дарение за Благотворителния военен фонд. Беше организирано разузнавателно учение с лек самолет от артилерийската част. Следотърсача отиде с пилота. Повече от час летяха над планини и клисури. Нито следа.
— Според мен трябва да допуснеш възможността за нападение — каза полковникът по време на вечерята.
— От муджахидини ли?
— Може би. Странна порода, нали разбираш. Ще те убият още щом видят, че не си мюсюлманин, пък и даже да си, но не си достатъчно фундаменталист. Петнайсети май ли? Ние сме тук едва от две седмици. Още опознаваме терена. Но проверих рапортите. В района не е имало инциденти. Може да опиташ с докладите на НМЕО. Общо взето, за нищо не стават, обаче имам копия в кабинета си. Би трябвало да обхващат и петнайсети май.
Наблюдателната мисия на Европейската общност представляваше опит на Европейския съюз с център Брюксел да се намеси в нещо, върху което не можеше да окаже никакво влияние. Операцията в Босна беше осъществявана от ООН, докато накрая на САЩ им бе омръзнало, бяха поели инициативата и бяха решили проблема. Но Брюксел искаше да участва, затова беше сформирана институцията на наблюдателите. Това бе НМЕО. На другия ден Следотърсача прегледа купчината доклади.
Наблюдателите на ЕС бяха главно офицери от министерствата на отбраната на страните членки, които си нямаха друга работа. Те бяха пръснати из Босна, където разполагаха с офис, апартамент, автомобил и командировъчни. Някои доклади звучаха по-скоро като разкази за живота в обществото. Следотърсача се съсредоточи върху сведенията от петнайсети до осемнайсети май. Вниманието му привлече съобщение от Баня Лука с дата шестнайсети май.
Баня Лука беше непристъпна сръбска твърдина доста на север от Травник, отвъд планинската верига Власич. Тамошният офицер от НМЕО бе датският майор Ласе Берегаард. Според него предишната вечер, тоест петнайсети май, той пиел в бара на хотел „Босна“, когато станал свидетел на скандал между двама сърби в камуфлажна униформа. Единият очевидно бил бесен на другия и го псувал на сръбски. Той няколко пъти зашлевил по-младия мъж по лицето, но другият не му отговорил, което ясно показвало старшинството на първия.
После майорът разпитал бармана, който поназнайвал английски, обаче барманът свил рамене и грубо го срязал, което не било в негов стил. На другата сутрин униформените ги нямало и майорът повече не ги видял.
Макар да знаеше, че това е най-малко вероятната следа в цялата му кариера, Следотърсача се обади в офиса на НМЕО в Баня Лука. Поредната смяна на длъжностни лица. Отговори му грък. Да, датчанинът предишната седмица заминал за родината си. Следотърсача се свърза с Лондон и предложи да се обърнат към датското министерство на отбраната. От центъра го потърсиха след три часа. За щастие името не се срещало толкова често. Щели да имат проблеми с Йенсен. Майор Берегаард бил в отпуск в Оденсе.
Следотърсача го намери същата вечер, след като датчанинът бе прекарал цял ден на плажа със семейството си. Майор Берегаард беше максимално услужлив. Ясно си спомнял вечерта на петнайсети май. В края на краищата, Баня Лука била много самотно и скучно място за един датчанин.
Също като всяка вечер, той отишъл в бара към седем и половина да изпие една бира. След около половин час се появила групичка сърби в камуфлажни униформи. Не смятал, че са от югославската армия, тъй като не носели отличителни знаци.
Изглеждали самонадеяни и си поръчвали много пиене, сливова ракия с бира — смъртоносна комбинация. След няколко чаши майорът тъкмо се канел да се оттегли в съседната трапезария, защото глъчката ставала оглушителна, когато в бара влязъл друг сърбин. Той, изглежда, бил командирът, защото останалите утихнали.