Новодошлият им заговорил на сръбски и най-вероятно им заповядал да тръгнат с него. Мъжете започнали да допиват на екс бирата си и да прибират цигарите и запалките си в джобовете. Тогава един от тях предложил да плати.
Командирът обезумял. Той се разкрещял на подчинения си. Останалите не издавали нито звук. Както и другите клиенти. И барманът. Гневната реч продължила, придружена от два шамара по лицето. Отново никой не възразил. Накрая командирът изхвърчал навън. Оклюмалите сърби го последвали. Никой не предложил да плати за изпитото.
Майорът се опитал да научи нещо от бармана, с когото след няколко седмици пиене се бил сприятелил. Онзи бил пребледнял. Датчанинът решил, че е бесен заради сцената в бара, обаче барманът по-скоро се бил уплашил. Когато го попитал какво точно се е случило, сърбинът свил рамене, отдалечил се в другия край на опустелия бар и подчертано се извърнал настрани.
— Командирът ядоса ли се на някой друг? — попита Следотърсача.
— Не, само на оня, който се опита да плати — отговори гласът от Дания.
— Защо само на него, господин майор? В доклада ви не се споменава за конкретна причина.
— А, не съм ли отбелязал? Съжалявам. Според мен причината е, че мъжът се опита да плати със стодоларова банкнота.
7.
Доброволецът
Следотърсача си събра багажа и потегли на север от Травник. Навлизаше от босненската (мюсюлманска) в сръбската територия. Но над ладата се вееше британското знаме и с малко късмет то трябваше да спре далечните изстрели. Ако го спряха, щеше да разчита на паспорта си, писмото, с което му възлагаха да напише статии за чуждестранната помощ, и щедри подаръци от цигари, купени от магазина във витезката казарма.
Ако всичко това се окажеше недостатъчно, пистолетът му беше зареден и поставен наблизо. Знаеше как да го използва.
Спряха го на два пъти, първия път патрул на босненската милиция при напускането на контролирания от босненците район, и втория — патрул на югославската армия южно от Баня Лука. И двата пъти неговото обяснение, документите и подаръците свършиха работа. След пет часа пристигна в Баня Лука.
Хотел „Босна“ определено никога нямаше да докара „Риц“ до фалит, но в града нямаше друг. Той се настани там. Имаше много стаи. Освен един френски телевизионен екип, очевидно Следотърсача беше единственият чужденец в хотела. В седем часа същата вечер влезе в бара. Имаше трима клиенти, и тримата сърби, които седяха на масите. Барманът седеше на столче до бара.
— Здрасти. Ти трябва да си Душко.
Държеше се открито, дружелюбно, приятелски. Барманът стисна протегнатата му ръка.
— Идвал ли си тук преди?
— Не, за пръв път съм тук. Хубав бар. Приятен бар.
— Откъде знае името ми?
— Един мой приятел наскоро е работил тук. Датчанин. Ласе Берегаард. Помоли ме да те поздравя, ако мина през Баня Лука.
Барманът се поотпусна. Нищо не го заплашваше.
— Ти датчанин?
— Не, британец съм.
— Военен?
— Господи, не. Журналист. Пиша серия статии за чуждестранните помощи. Ще изпиеш ли едно с мен?
Душко си наля от най-хубавата си ракия.
— Искам да стана журналист. Някой ден. Да пътувам. Да видя света.
— Защо не? Поотракай се в местния вестник, после иди в големия град. Така постъпих аз.
Барманът примирено сви рамене.
— Тук? В Баня Лука? Няма вестник.
— Тогава опитай в Сараево. Даже в Белград. Ти си сърбин. Можеш да се измъкнеш оттук. Войната няма да продължи вечно.
— Измъкването оттук струва пари. Няма работа, няма пари. Няма пари, няма пътуване, няма работа.
— А, да, парите винаги са проблем. А може и да не са.
Англичанинът извади пачка щатски долари — стотачки, и започна да ги брои на бара.
— Аз съм старомоден — каза той. — Смятам, че хората трябва да си помагат един на друг. Това улеснява живота, прави го по-приятен. Ще ми помогнеш ли, Душко?
Барманът зяпаше хилядата долара, които бяха само на сантиметри от пръстите му. Не можеше да откъсне очи от тях. Той зашепна:
— Какво искаш? Какво правиш тук? Ти не репортер.
— Е, в известен смисъл съм репортер. Задавам въпроси. Но плащам много за отговорите. Искаш ли да станеш богат като мен, Душко?
— Какво искаш? — повтори барманът. Той стрелна с очи другите клиенти, които ги зяпаха.
— И преди си виждал стодоларова банкнота. Миналия май. На петнайсети, нали? Един млад войник се е опитал да уреди сметката с нея. И затова избухнал страхотен скандал. Моят приятел Ласе е бил тук. Той ми разказа. Обясни ми точно какво се е случило и защо.