През 1982-ра той напусна и на двайсет и шест годишна възраст създаде своя банда. Това можеше да предизвика война за територии с предишния му шеф, но Земунац отстъпи. През следващите пет години Жилич остана начело на бандата си в Германия и Австрия. Той отдавна бе овладял немски и английски. Ала положението в родината му се променяше.
Нямаше кой да замени маршал Тито, чието партизанско минало на борба срещу немците и самата му силна личност дотогава бяха поддържали целостта на тази неестествена федерация от седем страни.
Осемдесетте години преминаха с няколко коалиционни правителства, които се издигаха и падаха, но духът на независимост обхващаше Словения и Хърватия на север, и Македония на юг.
През 1987 г. Жилич заложи на един бивш дребен комунистически партиен функционер, когото други бяха пренебрегвали или подценявали. Той притежаваше две качества, които бандитът харесваше: абсолютна безпощадност в стремежа си към власт и хитрост, която разоръжаваше противниците му, докато станеше късно. От тази година нататък Жилич пое „грижата“ за съперниците на Слободан Милошевич. Безплатно.
Към 1989-та Милошевич се убеди, че комунизмът е мъртъв и трябва да яхне коня на крайния сръбски национализъм. Всъщност той доведе не един, а четирима конници в страната си — конниците от Апокалипсиса. Жилич му служи почти до края.
Югославия се разпадаше. Милошевич се представяше за човека, който ще спаси федерацията, ала не споменаваше, че възнамерява да го постигне с геноцид, наричан „етническо прочистване“. В района на Белград популярността му произтичаше от убеждението, че той ще спаси от гонения сънародниците си извън самата Сърбия.
За тази цел те първо трябваше да бъдат подложени на гонения. Ако хърватите или босненците не проявяваха такова желание, то трябваше да се разпали. Едно малко клане на местна почва трябваше да предизвика местното мнозинство срещу сърбите. После Милошевич можеше да прати армията в тяхна помощ. Такива провокатори станаха бандитите, превърнали се в паравоенни „патриоти“.
Докато до 1989 г. югославската държава държеше своята престъпност на разстояние в чужбина, Милошевич я прие за пълноправен съдружник у дома.
Подобно на мнозина други посредствени личности, издигнали се до върховете на властта, той се опияни от парите. Самите размери на сумите му действаха като свирка на змиеукротител — на кобра. За него въпросът не беше в нещата, които можеше да си купи с тях. Той си остана пестелив до края. Хипнотизираха го парите като друга форма на власт. Когато падна, новото югославско правителство изчисли, че той и съдружниците му са присвоили и превели на чуждестранните си сметки двайсетина милиарда долара.
Други не бяха толкова скромни. Сред тях бяха противната му съпруга и също толкова отвратителните му син и дъщеря. В сравнение с дома на Милошевич семейство Адамс бяха като „Малка къща в прерията“.
Сред тези „пълноправни съдружници“ беше и Зоран Жилич, който стана личен палач и наемен убиец на диктатора. Милошевич никога не плащаше възнагражденията в брой. Те бяха във формата на право на най-изгоден рекет, плюс гаранции за абсолютна недосегаемост. Приятелчетата на тирана можеха да крадат, измъчват, насилват, убиват и обикновената полиция не можеше да им стори нищо. Той наложи престъпен режим, като се представяше за патриот, и сърбите и западноевропейските политици години наред му вярваха.
Въпреки всички тези жестокости и кръвопролития Милошевич не успя да спаси югославската федерация, нито дори да осъществи мечтата си за Велика Сърбия. Словения се отцепи, последвана от Македония и Хърватия. Дейтънското споразумение от ноември 1995 г. уреди независимостта на Босна и до юли 1999 г. той не само на практика изгуби Косово, но и предизвика опустошаването на самата Сърбия от бомбардировките на НАТО.
Подобно на Аркан, Жилич си създаде малък паравоенен отряд. Имаше и други, като зловещите, потайни и жестоки Момчета на Франки, групата на Франки Стаматович — който дори не бе сърбин, а хърватски изменник от Истрия. За разлика от показния Аркан, очистен във фоайето на белградския „Холидей Ин“, Жилич и неговите хора бяха невидими. Ала на три пъти по време на войната в Босна той отведе отряда си на север и насилваше, измъчваше и убиваше из цялата тази нещастна страна, докато американската намеса не сложи край на престъпленията му.