Господин Лампорт отчаяно се заозърта наоколо и на четиристотин метра от себе си видя слаба светлина — друг ранобудник, който си правеше кафе. Той спринтира, стигна до вратата и силно заудря с юмрук. Ранобудникът погледна през прозореца, изслуша развълнуваното обяснение и го пусна вътре.
Обаждането прие нощната диспечерка в подземната централа на полицейското управление във Вирджиния Сити на Принсес Ан Роуд. Тя спешно повика най-близката патрулна кола и й отговори единственият патрул от Първи участък, който се намираше на километър и половина от канала. След минута двамата патрулни полицаи стигнаха на мястото, където завариха двама мъже, единия по анцуг, другия по халат.
След две минути вече бяха повикали детективите от отдел „Убийства“ и екип криминолози. Мъжът по халат донесе кафе, което бе посрещнато с благодарност, и четиримата зачакаха.
Цялата тази част от Източна Вирджиния обхващаше шест града с допиращи се граници, градски район, който се простираше на много километри по двата бряга на Джеймс Ривър и Хемптън Роудс. Пейзажът е осеян с военноморски и военновъздушни бази, тъй като там Роудс се влива в Чесапийк Бей и оттам в Атлантическия океан.
Вирджиния Бийч е по-голям от останалите пет града Норфолк, Портсмут, Хемптън (заедно с Нюпорт Нюз), Джеймс Сити и Чесапийк. Той има площ осемстотин и два квадратни километра и има население четиристотин и трийсет хиляди души от общо милион и половина.
От четирите му участъка Втори, Трети и Четвърти покриват застроените квартали, докато Първи е много голям и е предимно ненаселен. Неговите петстотин и пет квадратни километра стигат чак до границата със Северна Каролина и се разполовяват от Индиън Ривър Роуд.
Детективите и криминолозите стигнаха при канала горе-долу едновременно — половин час след патрулната кола. Патологът дойде пет минути след тях. Развидели се и започна да ръми.
Господин Лампорт беше откаран в дома му, за да вземе душ и да даде пълни показания. Мъжът по халата също даде показания, според които не бил чул и видял нищо през нощта.
Патологът незабавно установи, че жертвата, млада бяла жена, е мъртва, че смъртта почти със сигурност е настъпила другаде и трупът е бил изхвърлен, най-вероятно от кола. Той нареди на санитарите с линейката да закарат тялото в щатската морга в Норфолк, която обслужва и шестте града.
Детективите стигнаха до заключението, че ако са продължили още пет километра нататък, престъпниците — които, изглежда, имаха морал на равнището на змийски пъп и също толкова висок коефициент за интелигентност — са щели да навлязат в мочурищата около Бак Бей. Там трупът можеше завинаги да изчезне безследно. Но те, изглежда, бяха изгубили търпение и бяха изхвърлили товара си на място, където скоро щеше да бъде открит.
В Норфолк с трупа бяха направени две неща: аутопсия за установяване на причината, времето и, ако е възможно, мястото на смъртта, както и опит за идентификация.
По самото тяло нямаше почти нищо, което да помогне за разпознаването: оскъдно, но вече не предизвикателно бельо, изпокъсана тясна рокля. Без медальони, гривни, татуировки и чанта.
Преди патологът да се заеме със задачата си, доколкото беше възможно, възстановиха лицето — покрито с разкъсвания и контузии, резултат от свиреп побой — с шевове и грим и го фотографираха. Снимката щеше да бъде разпространена в нравствените отдели в шестте града, тъй като роклята предполагаше вероятност жертвата да е водила така наречения „нощен живот“.
Другите два необходими за идентифицирането детайла бяха пръстови отпечатъци и кръвна група. Оттам пое патологът. Възлагаха най-голяма надежда на отпечатъците.
Те обаче не дадоха никакъв резултат и в шестте града. Данните бяха пратени в щатската столица Ричмънд, където се съхраняваха отпечатъци от цяла Вирджиния. Изтекоха няколко дни. Получи се отговор. Отрицателен. Следващата стъпка бе ФБР, което действаше на цялата територия на САЩ. Бюрото използваше МАСИП — Международната автоматизирана система за идентификация по пръстови отпечатъци.
Докладът на патолога отврати дори закоравелите детективи от отдел „Убийства“. Момичето изглеждало на не повече от осемнайсет, ако имало и толкова. Някога било красиво, ала някой, както и начинът й на живот, го лишили от хубостта му.
Невероятното разширяване на вагината и ануса показвало, че в тях многократно е било проникване с инструменти, далеч по-големи от нормален мъжки орган. Жестокият побой не бил само един — по-рано имало и други. И злоупотреба с хероин, започнала преди не повече от шест месеца.