За норфолкските детективи този доклад означаваше „проституция“. За тях не бе новина, че привличането към порока често се постига с наркотична зависимост, като сводникът е единствен източник на дрогата.
Всяко момиче, опитващо се да се изтръгне от лапите на такава банда, със сигурност получаваше наказание. Такива „уроци“ можеха да се изразяват в насилствено участие в брутални перверзни и жестокости. Имаше същества, които бяха готови да плащат за такива неща, и други, готови да им ги осигуряват.
След аутопсията пратиха трупа в хладилна камера, докато продължаваше опитът за идентификация. След известно време един младши детектив от Портсмут реши, че може би познава разпространената фотография, въпреки раните и контузиите. Според него трупът принадлежеше на проститутка, известна като Лорен.
Проверката установи, че „Лорен“ не е била виждана от няколко седмици. Преди това работела за изключително жестока латиноамериканска банда, която събирала жертвите си с помощта на привлекателни гангстери. Те сваляли момичета в градовете на север и ги примамвали на юг с обещания за женитба, приятна ваканция и така нататък.
Портсмутският нравствен отдел започна работа върху тази банда, ала без резултат. Сводниците твърдяха, че не знаели истинското име на Лорен, че когато пристигнала, вече била от бранша и че си заминала за Западното крайбрежие. Снимката просто не беше достатъчно ясна, за да докаже противното.
Отговорът от Вашингтон обаче бе положителен. Той съдържаше безспорна идентификация въз основа на пръстовите отпечатъци. Аманда Джейн Декстър се опитала да измами охраната на местен супермаркет и да задигне някаква стока. Камерата си свършила работата. Съдията от съда за малолетни приел версията й, потвърдена от пет нейни съученички, и я пуснал с предупреждение. Но й взели отпечатъци. Съхранявали се в Нюйоркското полицейско управление и били въведени в МАСИП.
— Струва ми се, че най-после ще пипна ония гадове — процеди през зъби сержант Остин от портсмутския нравствен отдел, щом получи информацията.
Когато телефонът в апартамента в Бронкс иззвъня, беше поредното отвратително зимно утро, но едва ли щеше да има по-подходящ момент, за да помолят един баща да измине близо петстотин километра и да разпознае трупа на единственото си дете.
Кал Декстър седеше на ръба на леглото и му се искаше да е загинал в тунелите на Ку Чи, вместо да понесе тази мъка. Накрая каза на Анджела и я държа в прегръдките си, докато жена му се разтърсваше в ридания. Той се обади на тъща си и тя веднага пристигна.
Не можеше да чака самолета от „Ла Гуардия“ за норфоллкското международно летище — не можеше да седи и да чака дали няма да има забавяне заради мъгла, дъжд, градушка, задръстване. Качи се на колата си и потегли. Излезе от Ню Йорк, мина по моста за Нюарк и продължи през отлично познатия му район, из който го бяха мъкнали от строеж на строеж, напусна Ню Джърси, прекоси част от Пенсилвания и Делауеър, след това на юг и пак на юг покрай Балтимор за Вирджиния.
В норфолкската морга Декстър се вторачи в някога красивото и любимо лице и тъпо кимна на детектива до него. Качиха се горе. На чаша кафе той се запозна с общите сведения. Била пребита от неизвестни лица. Умряла от силен вътрешен кръвоизлив. Престъпниците очевидно напъхали трупа в автомобилен багажник, спрели в най-уединения край на Първи участък във Вирджиния Бийч и изхвърлили тялото. Следствието продължавало. Декстър разбираше, че това е съвсем малка част от истината.
Той даде дълги показания, разказа им всичко за „Емилио“, но това не говореше нищо на детективите. Поиска тялото на дъщеря си. Полицията не възразяваше, но решението зависеше от патолога.
Това отне време. Формалности. Процедури. Декстър закара колата си обратно в Ню Йорк, върна се със самолет и зачака. Накрая сам придружи трупа на дъщеря си в катафалката до Бронкс.
Ковчегът бе запечатан. Не искаше жена му, нито нейните роднини да видят какво има вътре. Погребението беше скромно. Погребаха Аманда Джейн три дни преди седемнайсетия й рожден ден. След седмица той се върна във Вирджиния.
Сержант Остин седеше в кабинета си в портсмутската полиция на Кроуфорд Стрийт 711, когато от пропуска се обадиха и му казаха, че някой си господин Декстър искал да се срещне с него. Името не му говореше нищо. Не го свърза с идентифицираната проститутка Лорен.
Той попита какво иска господин Декстър й му отговориха, че посетителят можел да му помогне в текущо следствие. Пуснаха го.
Портсмут е най-стар от шестте града. Основан е от англичаните много преди Войната за независимост. Днес той се простира на югозападния бряг на Елизабет Ривър, главно ниски тухлени сгради, започващи от модерните високи постройки на Норфолк. Там отиват мнозина военни, които искат да се „поразвлекат“ след мръкване. Нравственият отдел на сержант Остин не беше за красота.