Калвин Декстър знаеше, че след двата мандата в зловонния ад под джунглата на Ку Чи притежава опасни способности. Безшумност, търпение, почти невидимост, уменията на ловец, безпощадността на роден следотърсач.
От пресата научи за човек, чието дете е било убито от престъпник, избягал в чужбина. Тайно се свърза с бащата, получи подробностите, замина за известно време и доведе убиеца. После изчезна и се превърна в добродушния и безобиден пенингтънски адвокат.
За седем години на три пъти окачва табелата „Затворено поради отпуск“ на вратата на пенингтънския си офис и отиваше да върне някой убиец, за да го изправят пред съда. На три пъти осведомяваше Федералната маршалска служба и потъваше в небитието.
Ала всеки път щом получеше „Винтидж Еърплейн“, проверяваше малките обяви, единственият начин, по който можеха да се свържат с него малцината, подозиращи за неговото съществуване.
И отново провери в тази слънчева утрин на 13 май 2001-ва. Обявата гласеше: „Търси се «ОТМЪСТИТЕЛ». Сериозна оферта. Без таван за цената. Моля, обадете се“.
16.
Папката
Сенатор Питър Лукас беше ветеран на Капитолия. Той знаеше, че за да бъдат предприети официални стъпки по случая с Рики Коленсо, трябва да отнесе въпроса нависоко: на самия връх.
Нямаше смисъл да действа на равнището на шефове на отдели. Единственото желание на служителите на това равнище беше да предадат задачата на друг отдел. Само пряко нареждане от горния етаж щеше да даде резултат.
Като републикански сенатор и дългогодишен приятел на Джордж Буш старши, Питър Лукас можеше да се свърже с държавния секретар Колин Пауъл и новия министър на правосъдието Джон Ашкрофт. Това щеше да осигури държавния департамент и министерството на правосъдието — двете институции, които най-вероятно щяха да са в състояние да направят нещо.
Ала не бе толкова просто. Министрите не искат да им се поставят проблеми и въпроси — предпочитат проблеми и решения.
Екстрадирането не беше в неговата област. Трябваше да провери какво могат да направят САЩ в такива случаи. Това изискваше справки и Лукас разполагаше с група млади стажанти точно за тази цел. Той им възложи задачата. Най-добрият му „копой“, едно интелигентно момиче от Уисконсин, се върна при него след седмица.
— Оня звяр Жилич подлежи на арест и екстрадиране в Съединените щати според Закона за цялостния контрол на престъпността от хиляда деветстотин осемдесет и четвърта година — съобщи тя.
Пасажът, който беше открила, идваше от изявлението на заместник-директора на ФБР Робърт М. Брайънт пред Комисията по престъпността на Конгреса през 1997 г.
— Подчертала съм съответните откъси, господин сенатор — каза стажантката.
Той й благодари и прегледа текста, който бе поставила пред него.
„Екстратериториалните задължения на ФБР датират от средата на 80-те години, когато Конгресът гласува закон, упълномощаващ Бюрото да упражнява федерална юрисдикция в чужбина при убийство на американски гражданин“ — беше заявил преди четири години господин Брайънт.
Зад тези банални думи се криеше един поразителен закон, на който останалата част от света и повечето американски граждани не бяха обърнали внимание. Преди Закона за цялостния контрол на престъпността от 1984 г. се смяташе, че ако бъде извършено убийство, било то във Франция или Монголия, единствено френските или монголските власти имат право да издирват, арестуват и съдят убиеца. Нямаше значение дали жертвата е французин, монголец или гостуващ американец.
САЩ просто бяха постановили, че ако някой е убил американски гражданин в която и да е точка по света, той все едно го е убил на Бродуей. Което означаваше, че американската юрисдикция обхваща цялата планета. Това не бе акт на международна конференция — а просто изявление на САЩ. Господин Брайънт продължаваше нататък:
„…и Законът за сигурността на дипломатите и антитероризма от хиляда деветстотин осемдесет и шеста установи нов екстратериториален статут по отношение на терористични актове, извършени в чужбина срещу американски граждани“.
„Няма проблем — помисли си сенаторът. — Жилич не е служил в югославската армия или полиция. Той е бил наемник и определението «терорист» му приляга. Следователно подлежи на екстрадиране в Съединените щати“.
Лукас продължи да чете: „При одобрение от страната домакин ФБР има законно право да провежда екстратериториално следствие там, където е извършено престъпното деяние, и да преследва терористи за престъпления, извършени в чужбина срещу американски граждани“.