Рейгън отговори на това предателство със закона от 1986-та. В крайна сметка не умната хлапачка от Уисконсин, а ветеранът от ФБР, пенсионираният ловец на терористи Оливър Ревел вечеря със сенатора и му разказа за „предаванията на престъпници“.
Въпреки това Лукас не смяташе, че ще се наложи Жилич да бъде „предаден“. След Милошевич Югославия гореше от нетърпение да се завърне в обществото на цивилизованите страни. Тя имаше нужда от големи заеми от Международния валутен фонд и други организации, за да възстанови инфраструктурата си след седемдесет и осем дневната натовска бомбардировка. Новият президент Кощуница определено щеше да сметне за дреболия да нареди арестуването на Жилич и екстрадирането му в САЩ.
Сенатор Лукас възнамеряваше да направи това предложение на Колин Пауъл и Джон Ашкрофт. В най-лошия случай щеше да поиска да извършат тайно „предаване“.
Той нареди на хората си да приготвят една страница резюме на пълния доклад на Следотърсача от 1995 г., в което да се обяснява всичко — от заминаването на Рики Коленсо за Босна, за да помогне на нещастните бежанци, до пристигането му в уединената долина на 15 май 1995-та.
Разказът на Милан Раяк за случилото се в долината през оная сутрин беше сбит в две страници, като най-ужасните моменти бяха дебело подчертани. След като сенаторът прибави в началото лично писмо, папката бе подвързана за по-лесно четене.
И на това го беше научил Капитолият. Колкото по-висок бе постът, толкова по-кратка трябваше да е информацията. В края на април той се срещна с двамата министри.
Те мрачно го изслушаха, обещаха да прочетат сведението и да го предадат в съответния отдел на министерството си. И го направиха.
САЩ имат тринайсет основни разузнавателни служби. Те крият едни от други около деветдесет процента от цялата информация, събрана законно или не на планетата, за който и да е двайсет и четири часов период.
Самият обем на информацията превръща асимилирането, анализа, филтрирането, проверката, съхранението и достъпа в огромен проблем. Друга трудност е фактът, че те не желаят да контактуват помежду си.
Шефовете на американското разузнаване са били чувани да мърморят в някой нощен бар, че са готови да се откажат от пенсията си за нещо като британската Съвместна разузнавателна комисия.
СРК ежеседмично се събира в Лондон под председателството на стар и доверен служител и включва четирите разузнавателни служби на по-малката страна: Секретната разузнавателна служба (външно разузнаване), Службата за сигурност (вътрешно разузнаване), Държавния комуникационен щаб и специалния клон на Скотланд Ярд.
Споделянето на разузнавателни сведения може да предотврати дублирането и излишните разходи, но главната му цел е да се следи дали отделни сведения, придобивани на различни места от различни хора, няма да образуват търсената от всички цялостна картина.
Докладът на сенатор Лукас попадна в шест служби и всяка от тях надлежно провери в архива си дали разполага с нещо за югославския бандит Зоран Жилич.
Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелното оръжие нямаше нищо. Той никога не бе действал в САЩ, а БАТО рядко действа в чужбина.
Другите пет служби бяха Разузнавателното управление на МО, което проявява интерес към всеки търговец на оръжие, Агенцията за национална сигурност (АНС) — най-голямата от всички организации, която от претъпканата си със свръхмодерна техника „черна стаичка“ в Анаполис Джънкшън, Мериленд, подслушва трилиони думи дневно, изречени, пратени по имейл или факс, Управлението за борба с наркотиците (УБН), което проявява интерес към всеки наркотрафикант навсякъде по света, ФБР (естествено) и ЦРУ. Последните две служби оглавяваха постоянното търсене на сведения за терористи, убийци, диктатори, вражески режими и прочее.
Всичко това отне повече от седмица и започна месец май. Но тъй като заповедта идваше отгоре, проверките бяха подробни.
Служителите от министерството на отбраната, УБН и Анаполис Джънкшън подготвиха дебели досиета. По различни поводи през годините те се бяха сблъсквали със Зоран Жилич. Повечето им сведения се отнасяха за дейността му от превръщането му в основен играч на белградската сцена: палач на Милошевич, рекетьор и трафикант на дрога и оръжие, спекулант и изобщо нищожество.
Те нямаха представа, че е убил американски младеж през Босненската война и приеха това сериозно. Щяха да помогнат, ако можеха. Но досиетата им имаха една обща особеност: последните данни бяха от шестнайсет месеца преди запитването на сенатора.