Жилич беше изчезнал, бе се изпарил. И толкова.
В заобиколената от лятна зеленина сграда на ЦРУ край околовръстното шосе директорът предаде запитването на своя оперативен заместник. Той се консултира с шефовете на пет подотдела, четири от които бяха „Балкани“, „Тероризъм“, „Спецоперации“ и „Трафик на оръжие“. Дори се обърна към — по-скоро като формалност — малката и маниакално секретна спецчаст „Скитник“, създадена преди по-малко от година след клането на седемнайсетте моряци от американския кораб „Кол“ в пристанището на Аден.
Ала отвсякъде получи един и същи отговор. Естествено, че имаме данни, но отпреди шестнайсет месеца. Съгласни сме с всички колеги. Той вече не е в Югославия, но не знаем къде е. От две години не е привличал вниманието ни, затова нямаше причина да изразходваме средства и време.
Другата голяма надежда беше ФБР. Естествено някъде в огромната сграда „Хувър“ на ъгъла на Пенсилвания и Девето Авеню не можеше да няма нови материали, които да описват точно къде може да бъде открит, задържан и изправен пред правосъдието хладнокръвният убиец?
Директорът Робърт Мюлър, неотдавна назначен на мястото на Луис Фрий, предаде папката и запитването надолу с нареждането незабавно да бъдат взети съответните мерки и тя стигна до бюрото на заместник-директора Колин Флеминг.
Флеминг цял живот бе работил в Бюрото и не помнеше някога, дори като малък, да не е искал да е федерален агент. Той произхождаше от шотландски презвитериански род и вярата му бе също толкова непоколебима, колкото представите му за закона, реда и справедливостта.
Флеминг изповядваше фундаменталистки възгледи за работата на Бюрото. Компромиси, нагаждане, отстъпки — по отношение на престъпността това бяха просто оправдания за примирение. Той ги презираше. И компенсираше липсващата му ловкост с упоритост и всеотдайност.
Беше роден сред гранитните хълмове на Ню Хемпшир, където се говори, че скалите и хората си съперничели по твърдост. Флеминг бе предан републиканец и Питър Лукас беше негов сенатор. Той дори бе участвал в местната му предизборна кампания и се познаваше с него.
След като прочете резюмето, заместник-директорът се обади в офиса на сенатора и попита дали може да получи пълния доклад на Следотърсача и признанието на Милан Раяк. Още същия следобед му ги пратиха по куриер.
Флеминг прочете документите с все по-силен гняв. И той имаше син, с когото се гордееше, пилот във военноморския флот, и мисълта за случилото се с Рики Коленсо го изпълваше със справедливо негодувание. Бюрото трябваше да изправи Жилич пред правосъдието или чрез екстрадиране, или чрез „предаване“. Тъй като оглавяваше отдела, който се занимаваше с целия тероризъм в чужбина, той щеше лично да прати агентите си да доведат убиеца.
Ала Бюрото не можеше да го направи. Защото се намираше в същото положение като останалите. Въпреки че престъпната му дейност и търговията с наркотици и оръжие бяха привлекли вниманието на ФБР към него, Бюрото никога не бе изобличавало Жилич в антиамерикански тероризъм или подкрепа за терористи, затова след изчезването му не го беше издирвало. Последните им сведения бяха отпреди шестнайсет месеца.
С най-искрено съжаление Флеминг трябваше да се присъедини към другите от разузнавателната общност и да признае, че няма представа къде се намира Зоран Жилич.
Без да знаят местонахождението му, не можеха да се обърнат към никое чуждо правителство за екстрадиция. Нито можеха да извършат похищение. В личното си писмо до сенатора заместник-директорът Флеминг се извини за тяхната безпомощност.
Упоритостта на Флеминг вървеше с неговите шотландски гени. Два дни по-късно той потърси Фрейзър Гибс и обядва с него. ФБР има двама пенсионирани висши служители с почти легендарна репутация, по време на чиито лекции в школата на Бюрото в Куонтико залите се пръскат по шевовете.
Единият е високият бивш бейзболист и пилот от морската пехота Бък Ревел, а другият — Фрейзър Гибс, който в началото на кариерата си е работил като агент под прикритие в организираната престъпност, може би най-опасното занимание в света, а по-късно се е борил срещу Коза Ностра на Източното крайбрежие. Окуцял след раняване в крака, той оглави отдела на Бюрото, който се занимава с наемниците. Гибс намръщено се замисли над въпроса на Флеминг.
— Чувал съм нещо — отвърна той. — За един ловец на хора. Нещо като ловец на глави. Имаше кодово име.
— Самият той убиец ли е? Знаеш, че правилникът категорично забранява такива неща.