И тогава позна сградите в далечината. Не бяха складове, а хангари. Не огромни постройки, подслоняващи лайнери, а по-малки, за частни самолети, рядко по-дълги от десет метра. Мъжът се намираше на частно летище.
Помогнаха му в хотела. Да, в Белград имало няколко компютърни клуба, всички били отворени до късно. Той вечеря в ресторанта и взе такси до най-близкия клуб. Когато влезе в любимата си търсачка, Декстър поиска знамената на всички държави в света.
Знамето, което се вееше над хангарите на снимката на убития репортер, беше черно-бяло, но ясно се виждаше, че има три хоризонтални ленти, като долната бе толкова тъмна, че изглеждаше черна. Или много тъмносиня. Американецът заложи на черното.
Докато разглеждаше държавните знамена, той забеляза, че повече от половината са с герб. Знамето, което му трябваше, нямаше нищо. Това ограничаваше възможностите до другата половина.
Знамената с хоризонтални ленти без герб бяха не повече от двайсетина, а тези с черна или много тъмна долна лента бяха пет.
Габон, Холандия и Сиера Леоне имаха по три хоризонтални ленти, най-долната от които беше тъмносиня и можеше да изглежда черна на черно-бяла снимка. Само две страни имаха черна долна лента: Судан и още една. Но освен трите ленти, на суданското знаме имаше зелен триъгълник до пилона. Останалото знаме имаше вертикална ивица до пилона. Декстър се втренчи в снимката и едва различи четвъртата ивица — не се виждаше ясно, но я имаше.
Вертикална червена ивица до пилона, зелена, бяла и черна хоризонтални ленти, продължаващи до развяващия се край. Жилич стоеше на летище в Обединените арабски емирства.
В ОАЕ носът на един светлокож славянин можеше да изгори даже през декември.
18.
Персийският залив
ОАЕ се СЪСТОИ от седем емирства, но човек се сеща само за трите най-големи и богати: Дубай, Абу Даби и Шарджа. Другите четири са много по-малки и почти неизвестни.
Те заемат югоизточния край на Арабския полуостров, онзи пустинен нос, който разделя Персийския от Оманския залив.
Само едно емирство, Ал Фуджайра има излаз на южния Омански залив и оттам на Арабско море. Другите шест са подредени покрай северния бряг и са обърнати към Иран. Освен седемте столици, има още един пустинен оазисен град, Ал Айн, където има летище.
Още докато се намираше в Белград, Декстър намери студио за портретна фотография и даде снимката на Зоран Жилич, за да я изчистят и уголемят.
Междувременно той се върна в компютърния клуб и свали всевъзможна информация за Обединените арабски емирства. На другия ден взе редовен полет за Дубай през Бейрут.
Емиратите дължаха богатствата си главно на петрол, макар че се опитваха да разширят икономическата си база с туризъм и безмитна търговия. Повечето петролни находища бяха в морето.
Нефтените платформи трябва постоянно да се снабдяват с провизии и въпреки че за тежките товари се използват кораби, личните поръчки се транспортират най-бързо и лесно с хеликоптер.
Петролните компании притежават собствени вертолети, но въпреки това има достатъчно място за чартърни фирми и с помощта на интернет Декстър откри три такива в Дубай. Когато пристигна там, американецът Алфред Барнс се бе превърнал в адвокат. Той избра най-малката фирма заради предположението, че тя по-малко ще се интересува от формалности и повече — от пачките долари. Беше прав.
Офисът им се оказа каравана в Порт Рашид и собственикът и, главен пилот, беше бивш летец от британските военновъздушни сили.
— Алфред Барнс, адвокат — подаде ръка Декстър. — Имам проблем, бързам и разполагам с голям бюджет.
Бившият британски капитан учтиво повдигна вежди. Декстър побутна снимката по покритото с изгорени петна от цигари бюро.
— Моят клиент е, или по-точно беше, много богат човек.
— Да не е изгубил богатството си? — попита пилотът.
— В известен смисъл. Почина. Моята правна кантора е главен изпълнител на завещанието му. И този човек е главният наследник. Само че не го знае и ние не можем да го открием.
— Аз съм чартърен пилот, а не детектив. Все пак, никога не съм го виждал.
— И няма защо да сте го виждали. Става въпрос за фона на снимката. Погледнете внимателно. Това е летище, нали? Според последните ни данни той е работил в гражданската авиация в ОАЕ. Ако успея да разпозная това летище, сигурно ще го намеря. Как мислите?
Пилотът се вгледа в снимката.
— Летищата се състоят от три сектора: военен, цивилен и частен. Това крило е на фирмен самолет. В Залива има десетки, даже стотици такива. Повечето са собственост на богати араби. Какво точно искате?
Декстър искаше да купи достъпа на чартърния капитан до всички тези летища. Това му струва доста пари и отне два дни. Претекстът бе, че трябва да вземе свой клиент. След шейсет минути в частния сектор на летището и след като измисленият клиент не пристигнеше, капитанът съобщаваше на кулата, че се отказва от поръчката и заминава.