Ливанската храна явно му харесваше. Беше отрупал чинията си с деликатеси. Той подаде на сътрапезника си няколко листа и започна да яде.
Декстър прегледа списъка на полетите през декември. Посочваха се времето на кацане и продължителността на престой. Той огради с червен флумастер периода от 15-ти до 19-ти. Самолетите бяха девет.
Два лайнера „Груман“ 304 принадлежаха на международно известни американски петролни компании. Един френски „Дасо Мистер“ и един „Фалкон“ бяха собственост на френската Елф Акитен. Оставаха четири.
Един по-малък „Лиър“ принадлежеше на саудитски принц, а по-голямата чесна „Сайтейшън“ — на бизнесмен мултимилионер от Бахрейн. Последните два бяха израелски „Уестуинд“, пристигнал от Бомбай, и „Хоукър“ 1000, пристигнал от Кайро и отново излетял за там. Някой бе написал нещо на арабски до уестуинда.
— Какво пише тук? — попита Декстър.
— А, да, този самолет редовно летял дотук. Собственост е на индийски кинопродуцент. От Бомбай. Отбивал се в емирството на път за Лондон, Кан или Берлин. Всички кинофестивали. От контролната кула го познават добре.
— Носите ли снимката?
Ал Хури му върна фотографията.
— Според диспечерите този е от хоукъра.
Самолетът „Хоукър“ 1000 имаше регистрационен номер P4-ZEM и беше собственост на Зета Корпорейшън от Бермудските острови.
Декстър му благодари и му плати обещаните четири хиляди долара. Това бяха много пари за няколко листа хартия, но американецът смяташе, че най-после е открил следата.
На връщане към дубайското летище той се замисли за нещо, което някога му бяха казали. Че когато променя цялата си самоличност, човек невинаги устоява на изкушението да запази някаква малка подробност от миналото си.
Съкращението ZEM случайно бяха първите три букви от Земун, белградския квартал, в който бе роден и израснал Зоран Жилич. А „зета“ беше гръцката буква „з“.
Но Жилич най-вероятно бе скрил себе си и прикриващите го корпорации, както и самолета си, ако хоукърът наистина беше негов, под няколко защитни пласта.
Някъде имаше документи, ала те се съхраняваха в база данни, недостъпни за невинния любознателен гражданин.
Декстър се оправяше прилично с компютрите, но не можеше да проникне в защитена база данни. Обаче познаваше човек, който можеше.
19.
Срещата
Когато се отнасяше за въпросите на доброто и злото, греха и праведността, заместник-директорът на ФБР Колин Флеминг не правеше компромиси. Капитулантството му беше чуждо — черта, заложена в костите и гените му, пренесена през Атлантика сто години по-рано от калдъръмените улички на Портадаун. Два века преди това предците му бяха пренесли своя презвитериански морал в Ълстър от западния бряг на Шотландия.
Когато прочете обобщението на доклада на Следотърсача и признанието на сърбина и когато научи подробностите за смъртта на Рики Коленсо, той реши, че ако изобщо е възможно, престъпникът трябва да бъде изправен пред съда в най-голямата страна на земята, неговата родина.
Единствено той от всички в различните служби, които бяха чели разпространения доклад и съвместното искане от държавния секретар Пауъл и министъра на правосъдието Ашкрофт, бе приел почти лично това, че неговото Бюро не разполага с нова информация за Зоран Жилич и не е в състояние да помогне.
В последен опит да направи нещо той беше пратил снимка в анфас на сръбския бандит до тридесет и осемте „легати“ на Бюрото в чужбина.
Тази фотография бе далеч по-качествена от материалите в журналистическите архиви, макар и не толкова нова, колкото снимката, която беше дала на Отмъстителя чистачката от блок 23. Тя бе направена с телеобектив в Белград по заповед на ръководителя на местното бюро на ЦРУ пет години по-рано, когато тайнственият Жилич беше играл важна роля в обкръжението на Милошевич.
Фотографът бе снимал Жилич на излизане от колата му с вдигнато нагоре лице и поглед, насочен към обектива, който не можеше да види от близо половин километър разстояние. Легатът на ФБР в белградското посолство бе получил копие от колегата си от ЦРУ и сега и двете служби притежаваха снимката.
По принцип ЦРУ действа извън САЩ, а ФБР — в границите на страната. Въпреки това в борбата срещу шпионажа, тероризма и престъпността Бюрото няма друг избор, освен широко да си сътрудничи с други държави, особено съюзнически, и за тази цел има свои аташета в чужбина.
На пръв поглед аташето по юридическите въпроси е дипломатически пост, отговарящ пред държавния департамент. Това не е така. „Легатът“ е представител на ФБР в американското посолство. Всички легати получиха снимката на Жилич от заместник-директора Флеминг с инструкция да я разпространят с надеждата за случаен успех. Този успех се яви в абсурдната форма на инспектор Бен Зайид.