Девъроу изпитваше сериозни резерви, но бе прекалено нископоставен, за да му искат съвет. Струваше му се, че в напълно несъвършения свят на разузнаването има случаи, при които се налага да „ликвидират“ враговете във формата на предатели. С други думи, трябваше да ликвидират един живот, за да спасят десет.
Колкото до висшата преценка в такива случаи, според Девъроу, ако самият директор не притежаваше достатъчно висок морал, за да взима такива решения, той изобщо не биваше да е директор.
Ала според мнението на вече опитния агент при управлението на Клинтън политическата коректност преля чашата с инструкцията да не използват за информатори дискредитирани източници. Все едно да ограничат източниците си до монаси и момченца от черковен хор.
Затова, когато един агент в Южна Америка бе заплашен с уволнение, задето е използвал бивши терористи като източници на информация за действащи терористи, Девъроу написа толкова саркастичен памфлет, че той обиколи хилещите се служители от Оперативния отдел като нелегален самиздат в някогашния Съветски съюз.
Дойч искаше да уволни Девъроу, но неговият заместник Джордж Тенет го посъветва да се въздържи и накрая напусна самият Дойч, за да бъде заменен от Тенет.
През онова лято на 1998-ма в Африка се случи нещо, в резултат на което новият директор имаше нужда от саркастичния, но действен интелектуалец въпреки неговите възгледи за президента. Бяха взривени две американски посолства.
И за обикновената чистачка не беше тайна, че след края на Студената война през 1991-ва се води нова студена война срещу постоянно надигащата се терористична вълна и че най-активното подразделение в Оперативния отдел е Контратерористичният център.
Пол Девъроу не работеше в КТ център. Тъй като владееше арабски и по време на кариерата си на три пъти бе изпълнявал задачи в арабски държави, по онова време той бе заместник-шеф на отдел „Средна Азия“.
Атентатите в посолствата го измъкнаха оттам и го поставиха начело на малка спецчаст, която изпълняваше само една задача и пряко се подчиняваше на самия директор. Тази задача получи названието Операция „Скитник“ по името на оня сокол, който високо и безшумно лети над плячката си, докато се увери, че ще я улови, и тогава се спуска към нея с ужасяваща скорост и точност.
Сега Девъроу имаше неограничен достъп до информация от всякакъв източник и разполагаше с малък, ала експертен екип. За свой заместник той избра Кевин Макбрайд, не интелектуалец като него, но опитен, работлив и лоялен. Тъкмо Макбрайд вдигна слушалката, когато телефонът иззвъня.
— Обажда се Флеминг, заместник-директорът на Бюрото — съобщи той. — Като че ли не е много доволен. Да изляза ли?
Девъроу му даде знак да остане.
— Колин… Пол Девъроу. С какво мога да съм ти полезен?
Докато слушаше, той сбърчи чело.
— Ами, разбира се, мисля, че е добра идея да се срещнем.
Мястото бе подходящо за скандал. Ежедневно се проверяваше за подслушвателни устройства, всяка дума се записваше с пълното знание на участниците в разговора.
Флеминг пъхна под носа на Девъроу доклада на Бил Брънтън и го остави да го прочете. Лицето на арабиста остана безизразно.
— И? — попита той.
— Само не ми казвай, че дубайският инспектор е сбъркал — заяви Флеминг. — Жилич беше най-големият трафикант на оръжие в Югославия. Той избяга, изчезна. Сега са го видели в компанията на най-големия трафикант на оръжие в Персийския залив и Африка. Напълно логично.
— Не бих си и помислил да оспорвам тази логика — отвърна Девъроу.
— И в компанията на твоя човек, който покрива Персийския залив.
— Човекът на Управлението, който покрива Залива — меко го поправи Девъроу. — Защо да е мой?
— Защото ти ръководеше Средна Азия, въпреки че официално беше заместник. Защото по онова време всичките ви хора в Залива са докладвали на теб. Защото, макар сега да ръководиш някаква спецоперация, положението не се е променило. Защото силно се съмнявам, че преди две седмици Жилич за пръв път е посетил ония затънтени краища. Предполагам, че когато си получил запитването, ти си знаел точно къде е сърбинът или поне че е в Залива и на определена дата може да бъде арестуван. И си премълчал.
— И какво от това? Даже в нашата работа подозренията съвсем не са доказателство.
— Това е по-сериозно, отколкото си мислиш, приятелю. По всичко личи, че ти и твоите агенти поддържате връзка с известни престъпници, при това едни от най-долните. Това е нарушение, явно нарушение.