Выбрать главу

— Знам.

Уошингтън Лий се озърна наоколо. Две момиченца пищяха и се плискаха в надуваемия басейн в отсрещния край на моравата. Жена му Кора готвеше обеда в кухнята.

— Преди тринайсет години ме очакваше дълго лежане в пандиза — продължи той. — Щях да изляза и да се върна, за да седя на стълбището пред блока в гетото. Вместо това получих шанс. Четири години в една банка, девет години сам съм си шеф и изобретявам най-добрите системи за сигурност в Щатите. Сега е време да си платя. Добре, адвокате. Какво искаш?

Първо се заеха със самолета. „Хоукър“ бе използвала британската авиация през Първата световна война. През 1940-та Стивън Едмънд беше летял на хоукър „Хърикейн“. Последният модел изтребител бе свръхманевреният „Хариър“. През 70-те по-малките компании просто не можеха да си позволят разходите за разработване на нови бойни самолети. На това бяха способни единствено американските гиганти и дори те си бяха сътрудничили. „Хоукър“ все повече се използваше в гражданската авиация.

През 90-те почти всички авиокомпании във Великобритания бяха под една шапка, „Бритиш Ероспейс“. По-късно „Хоукър“ бе купен от Рейтиън Корпорейшън от Уичита, Канзас. Те запазиха малко представителство в Лондон и ремонтен завод в Честър.

За своите долари Рейтиън получиха популярния ХС 125, „Хоукър“ 800 и мощния „Хоукър“ 1000.

Но проучванията на Декстър бяха показали, че моделът 1000 е слязъл от производство през 1996-та, така че ако Зоран Жилич притежаваше такъв самолет, той трябваше да е купен на старо. Нещо повече, бяха построени само петдесет и два такива и трийсет от тях летяха в американската чартърна авиация.

Той търсеше един от останалите двайсет и два, продаден преди две-три години. В разредената атмосфера на тези скъпи самолети орбитираха неколцина търговци, но при продажбата самолетът сигурно бе претърпял пълен ремонт и това навярно беше станало в завода на Рейтиън. Поради което имаше голяма вероятност те да са извършили продажбата.

— Нещо друго? — попита Лий.

— Регистрацията. P4-ZEM. Тя не фигурира в главните международни регистри на гражданската авиация. Номерът е от малкия остров Аруба.

— Никога не съм чувал за него.

— Някогашните Холандски Антили, наред с Курасо и Бонер. Последните два острова са си холандски и до днес, но Аруба се отдели през осемдесет и шеста. Занимават се с тайни банкови сметки, фирмени регистрации, такива неща. Адски е досадно за международното законодателство, обаче това е евтин доход за острова, който иначе няма никакви ресурси. На Аруба има малка петролна рафинерия. Иначе доходите й са само от туризъм заради коралите и тайните банкови сметки, шарените марки и бързите регистрации. Предполагам, че моят човек е променил старата регистрация с нова.

— Значи в Рейтиън едва ли имат данни за P4-ZEM.

— Почти със сигурност нямат. Освен това те не съобщават подробности за клиентите си. Категорично.

— Ще видим — измърмори Уошингтън Лий.

За тринайсет години компютърният гений бе научил много неща, отчасти защото беше изобретил много неща. Повечето истински компютърджии в Америка са в Силиконовата долина и за да се отнасят с благоговение към един жител на Източното крайбрежие, той трябваше да е адски печен.

Първото, което хиляди пъти си повтори Лий, бе: гледай никога повече да не те пипнат. Докато обмисляше първата незаконна задача, която си поставяше от тринайсет години, той реши, че следите му в никакъв случай не бива да водят до дома му в Уестчестър.

— Колко е голям бюджетът ти? — попита той.

— Колкото трябва. Защо?

— Искам да взема под наем каравана край езерото Уинъбейго. Трябва ми нормално електрозахранване, за да мога да си свърша работата и да изчезна. Второ, трябва ми възможно най-добрият персонален компютър. Накрая ще го хвърля в някоя голяма река.

— Няма проблем. Откъде ще започнеш атаката?

— По всички фронтове. Регистъра на Аруба. Трябва да изкихат всичко за оня хоукър. Второ, Зета Корпорейшън във фирмения регистър на Бермудите. Главен офис, комуникации, парични преводи. И така нататък. Трето, маршрутите на тия полети. Самолетът трябва да е пристигнал в оня емират, как го нарече?…

— Рас ал Хайма.

— Добре, Рас ал еди-как си. Хоукърът трябва да е дошъл там отнякъде.

— От Кайро. Пристигнал е от Кайро.

— Значи маршрутът е регистриран в архива на авиодиспечерството в Кайро. Който е компютризиран. Ще се наложи да го посетя. Хубавото е, че едва ли ще имат много защитни стени.