— В Кайро ли ще ходиш? — попита Декстър.
Уошингтън Лий го погледна така, сякаш се е побъркал.
— Да ходя в Кайро ли? Защо да ходя в Кайро?
— Нали каза, че трябвало да посетиш архива им.
— Имах предвид в киберпространството. Мога да посетя база данните на диспечерската кула в Кайро от някоя горска поляна във Върмонт. Виж, защо не се прибереш вкъщи, адвокате? Това не е твоят свят.
Уошингтън Лий взе под наем каравана и купи персонален компютър плюс необходимия софтуер. Плащаше за всичко в брой, въпреки въпросително вдигнатите вежди, освен караваната, за която му трябваше шофьорска книжка, обаче една взета под наем каравана не означава непременно хакер. Освен това купи бензинов електрогенератор, за да си осигури захранване за компютъра.
Първата и най-лесна задача беше да проникне в регистрационния архив на Аруба, който действа от офис в Маями. Вместо да го направи през уикенда, когато незаконното проникване щеше да бъде засечено в понеделник сутрин, той проникна през работен ден, когато база данните отговаряше на много въпроси и неговият щеше да се изгуби сред другите.
„Хоукър“ 1000 с регистрационен номер P4-ZEM по-рано бе носил обозначението VP-BGG и това означаваше, че е бил регистриран някъде в британската регистрационна зона.
Уошингтън Лий използваше система, създадена, за да крие самоличността му, и местонахождение, наречено ПА или „пълна анонимност“. Трябваше да създаде два кода, явен и таен. Налагаше се да праща явния код, защото той можеше само да кодира, а получените отговори щяха да са на неговия таен код, който можеше само да разкодира. Преимуществото от негова гледна точка бе, че системата за кодиране, разработена от някой патриот, за когото чистата теоретична математика беше само хоби, бе толкова непроницаема, че едва ли някой щеше да е в състояние да разкрие него или местонахождението му. Ако не оставаше дълго време в мрежата и променяше местонахождението си, всичко щеше да е наред.
Втората му защитна линия беше много по-елементарна: щеше да праща и чете имейли само в компютърни клубове в градовете, през които минаваше.
Архивът на авиодиспечерството в Кайро показа, че хоукърът с регистрационен номер P4-ZEM е зареждал гориво в земята на фараоните и всеки път е пристигал от Азорските острови.
Самият факт, че маршрутът му минава от запад на изток през намиращите се в средата на Атлантическия океан португалски острови до Кайро и оттам до Рас ал Хайма, предполагаше, че хоукърът започва полета си някъде в Карибския басейн или Южна Америка. Това не бе доказателство, но изглеждаше логично.
От един паркинг в Северна Каролина Уошингтън Лий убеди база данните на азорското авиодиспечерство да признаят, че P4-ZEM е пристигнал от запад, но е кацнал на частна писта, собственост на Зета Корпорейшън. Това обезсмисляше търсенето по регистрираните маршрути.
Бермудските острови също предлагат система за банкова анонимност и фирмена поверителност за клиенти, готови да платят големи суми за голяма сигурност.
База данните в Хамилтън не успяха да издържат на вкарания от Уошингтън Лий троянски кон и признаха, че Зета Корпорейшън наистина е регистрирана на островите. Но системата съдържаше само имената на трима местни фигуранти — директори с безупречна репутация. Не се споменаваше нито Зоран Жилич, нито друго сръбско звучащо име.
Въз основа на предположението на Уошингтън Лий, че хоукърът излита от Карибите, завърналият се в Ню Йорк Кал Декстър се свърза с чартърен пилот, когото някога бе защитавал.
— Опитай в Регистрите с информация за полетите — посъветва го пилотът. — Там знаят кой излита от тяхна територия.
РИП за района на Южните Кариби се намира във венецуелската столица Каракас. Оттам потвърдиха, че „Хоукър“ 1000 P4-ZEM лети от там. Отначало Декстър си помисли, че си губи времето с всички други линии на търсене. Изглеждаше съвсем просто. Попитай местните РИП и те ще ви отговорят.
— Имай предвид, че самолетът не трябва да е там — обърна му внимание чартърният пилот. — Просто е регистриран в този район.
— Не те разбирам.
— Елементарно е. На кърмата на една яхта може да пише Уилмингтън, щата Делауеър, защото е регистрирана там. Обаче може постоянно да плава около Бахамите. Хангарът на този хоукър може да се намира на километри от Каракас.
Затова Уошингтън Лий предложи последното средство и инструктира Декстър. След два дни уморително шофиране компютърният специалист стигна в Уичита, щата Канзас. Когато бе готов, той се обади на Декстър.
Вицепрезидентът, който отговаряше за продажбите, отговори от кабинета си на петия етаж.