— Обаждам се от името на Зета Корпорейшън — каза гласът. — Спомняте ли си, че преди няколко месеца ни продадохте един хоукър хиляда с регистрационен номер VP-BGG, онзи, британския? Аз съм новият пилот.
— Разбира се, господине. С кого разговарям?
— Само че на господин Жилич не му харесва вътрешното разположение и иска да го промени. Можете ли да го направите?
— Ние постоянно правим такива преустройства в завода, господин…
— И в същото време можете да ремонтирате двигателите.
Вицепрезидентът се сепна. Отлично си спомняше продажбата. Всичко бе ремонтирано и освен ако новият собственик не летеше непрекъснато, двигателите трябваше да работят без основен ремонт най-малко още година.
— Може ли да попитам точно с кого разговарям? Не си спомням двигателите да се нуждаят от основен ремонт.
Гласът отсреща изгуби самоувереността си и запелтечи.
— Нима? Уф, божичко. Извинявайте. Трябва да съм объркал самолетите.
И затвори. Вицепрезидентът вече бе обзет от подозрения. Доколкото си спомняше, никога не беше споменавал за продажбата на регистрацията на британския хоукър, предложен от компанията Автек от Бигин Хил, Кент. Реши да поиска от отдела за сигурност да проследят обаждането.
И щеше да закъснее, естествено, защото мобилният телефон с предплатена СИМ карта вече потъваше в Ийст Ривър. Но междувременно вицепрезидентът си спомни пилота от Зета Корпорейшън, който бе пристигнал в Уичита, за да закара самолета на новия му собственик.
Много симпатичен югославянин, бивш полковник от военновъздушните сили на тази балканска държава, с документи в идеален ред, включително диплома от американската авиошкола, в която се беше обучавал да пилотира хоукър. Той провери в архива: капитан Светомир Степанович. И имейл адрес.
Бизнесменът написа кратък имейл и съобщи на капитана на хоукъра за странното, смущаващо обаждане. Паркирал караваната зад няколко дървета край добре поддържания парк, заобикалящ административната сграда, Уошингтън Лий наблюдаваше устройството за засичане на електромагнитно излъчване и благодареше на звездите си, че вицепрезидентът не използва системата „Темпист“, за да защитава компютъра си от такива монитори. С помощта на това устройство той засече имейла. Текстът нямаше значение. Интересуваше го адресът.
Два дни по-късно караваната бе върната на чартърната компания, харддискът и софтуерът плаваха някъде в Мисури, а в Ню Йорк Уошингтън Лий се взираше в една карта. Той посочи с върха на молива си и каза:
— Там е. Република Сан Мартин. На осемдесетина километра източно от Сан Мартин Сити. И капитанът на самолета е югославянин. Струва ми се, че това е твоят човек, адвокате. А сега, ако ме извиниш, аз си имам дом, жена, две деца и бизнес, за които да се грижа.
Отмъстителя взе най-дребномащабните карти, които успя да намери, и още повече ги уголеми. В долния край на провлака с форма на гущер започва Южна Америка с Колумбия на запад и Венецуела точно в средата.
На изток от Венецуела се намират четирите Гвиани. Първата е бившата Британска Гвиана, днес наричана само Гвиана. После идва бившата Холандска Гвиана, днешният Суринам. Най-източна е Френска Гвиана, където се намира Дяволският остров, известен с историята за Пеперудата и с „Куру“, европейския космодрум. Между Суринам и френската територия Декстър откри триъгълника в джунглата, някога представлявал Испанска Гвиана, наречен след обявяването на независимост Сан Мартин.
Проучванията му установиха, че Сан Мартин се смята за последната истинска бананова република, управлявана от жесток военен диктатор, изолирана, бедна, мизерна и страдаща от малария. На такова място с пари човек можеше да си купи достатъчно сигурна защита.
В началото на август самолетът „Пайпър Шайен“ II прелетя по крайбрежието на умерената височина триста и осемдесет метра: достатъчно високо, за да не събуди прекалено големи подозрения — просто бизнесмен, пътуващ от Суринам за Френска Гвиана, — но достатъчно ниско, за да бъдат направени някои снимки.
Наетият на летището в Джорджтаун, Гвиана, пайпър имаше продължителност на полета близо две хиляди километра, колкото да премине френската граница и да се върне обратно. Клиентът, чийто паспорт показваше, че е американски гражданин на име Алфред Барнс, сега се представяше за строител на курортни селища, търсещ подходящи терени. Гвианският пилот си мислеше, че за нищо на света няма да отиде на почивка в Сан Мартин, но кой беше той, че да откаже такъв чартър, за който му плащаха с щатски долари в брой?
Както се искаше от него, пилотът се движеше на достатъчно разстояние от брега, за да може клиентът, който седеше на дясната седалка, да е готов за снимки, ако забележи подходящ участък.