След Суринам и река Комини километри наред нямаше пясъчни плажове. Брегът бе обрасъл с ризофори, пълзящи в кафявите, гъмжащи от змии води между джунглата и морето. Прелетяха над столицата Сан Мартин Сити, която дремеше във влажната жега.
Единственият плаж бе на изток от града при Ла Бая, но това беше курорт, запазен за богатия и влиятелен местен елит, с други думи, за диктатора и неговите приятели. В края на републиката, на петнайсет километра от брега на река Марони и границата на Френска Гвиана, се намираше Ел Пунто.
Триъгълен като зъб на акула полуостров, защитен от сушата с планинска верига, минаваща от бряг до бряг, разполовен от един-единствен път. Но полуостровът бе обитаем.
Пилотът никога не беше стигал толкова на изток, затова за него тази земя представляваше просто триъгълно парче земя на неговите навигационни карти. Долу обаче имаше оградено имение. Пътникът започна да снима.
Декстър използваше трийсет и пет милиметров никон Ф5 с моторче, което му осигуряваше пет кадъра в секунда. Лентата му щеше да свърши за седем секунди, ала категорично не можеше да си позволи да обикаля, за да зареди нова.
Първия път снима имението в края на полуострова със стената и огромния портал, плюс нивите, плевниците, селскостопанските сгради и телената ограда, разделяща обработваемата земя от квадратните бели колиби, в които, изглежда, живееше обслужващият персонал.
Неколцина души погледнаха нагоре и той видя, че двама униформени се затичват. Те прекосиха имението и се запътиха към френската територия. На връщане американецът нареди на пилота да лети навътре над сушата, за да види имението от другата страна. На пътя стоеше страж, който записа номера на пайпъра.
Декстър изразходва втората лента за частната писта в подножието на хълмовете, засне сградите, работилниците и главния хангар. Един влекач изтегляше двумоторен самолет в хангара и скоро се скри от поглед. Американецът обаче успя да види номера на опашката, преди да потъне в сенките. Беше P4-ZEM.
21.
Йезуита
Макар да бе сигурен, че няма да позволят на ФБР да разсекрети неговата операция „Скитник“, Пол Девъроу беше смутен от бурната среща с Колин Флеминг. Той не подценяваше нито интелигентността на заместник-директора, нито влиянието му, нито всеотдайността му. Безпокоеше го обаче опасността от забавяне.
След две години начело на операция, толкова секретна, че за нея знаеха само директорът на ЦРУ Джордж Тенет и президентският съветник по въпросите на контратероризма Ричард Кларк, Девъроу се готвеше да затвори капана, за чиято подготовка бе положил огромни усилия.
Наричаха целта просто ОБЛ — инициали, заместващи името на Осама бен Ладен. През лятото на 2001-ва цялата вашингтонска разузнавателна общност бе убедена, че ОБЛ готви терористичен акт срещу САЩ. Деветдесет процента смятаха, че атаката ще бъде насочена срещу американски интереси извън страната и само десет процента допускаха успешно нападение на територията на Съединените щати.
Тази фиксидея обхвана всички служби, но главно контратерористичните отдели на ЦРУ и ФБР. Те имаха твърдото намерение да разкрият какво е замислил ОБЛ и да го предотвратят.
Независимо от президентска заповед 12333, която забраняваше „мокрите работи“, Пол Девъроу не се опитваше да предотврати действията на ОБЛ, а да го убие.
Още в началото на кариерата си възпитаникът на Бостънския колеж беше разбрал, че напредването му в Управлението ще зависи от някаква специализация. В младежките му години, времето на Виетнам и Студената война, повечето дебютанти бяха избирали Съветския отдел. Врагът очевидно бе СССР и трябваше да учат руски. Коридорите започнаха да се претъпкват. Девъроу предпочете арабския свят и по-широкото изучаване на исляма. Смятаха го за побъркан.
Той впрегна огромния си интелект за овладяването на арабски език, докато накрая можеше да мине за арабин, и изучава исляма с усърдието на истински учен. Доказателство за правотата му бе Коледата на 1979-та, когато СССР нахлу в страна на име Афганистан, която повечето агенти в Ленгли трябваше да търсят на картата.
И тогава се оказа, че освен арабски Девъроу сносно знае урду, официалния език на Пакистан, и е запознат с пущу, езика на племената по северозападната пакистанска граница и прилежащите части на Афганистан.
Кариерата му получи силен тласък. Той пръв заяви, че СССР е лапнал прекалено голям залък, че афганистанските племена няма да се съгласят с чужда окупация, че съветският атеизъм оскърбява техния фанатичен ислям, че с материалната помощ на Съединените щати може да бъде разпалена яростна, базирана в планините съпротива, която постепенно ще обезкърви Четирийсета армия на генерал Борис Громов.