Междувременно се промениха много неща. Муджахидините върнаха в родината им петнайсет хиляди руски войници в ковчези и въпреки чудовищните зверства спрямо афганистанците окупационната армия не успя да наложи контрол и бойният й дух се изпари.
Афганистан и идването на Михаил Горбачов на власт доведоха до разпадането на СССР и края на Студената война. Пол Девъроу се бе прехвърлил от Аналитичния в Оперативния отдел и заедно с Милт Биърден беше помагал за разпределението на въоръжение на стойност един милиард долара годишно за „планинските бойци“.
Докато бе живял и се беше сражавал в афганистанските планини, той бе наблюдавал пристигането на стотици млади идеалисти, антисъветски доброволци от Средна Азия, които не говореха нито пущу, нито дари, но бяха готови да се бият и умират далеч от дома си, ако се наложи.
Девъроу знаеше какво прави там: сражаваше се със суперсила, която представляваше заплаха за неговата. Но какво правеха там младите саудитци, египтяни и йеменци? Вашингтон не обръщаше внимание нито на тях, нито на докладите на Девъроу. Ала те го заинтригуваха. Агентът от ЦРУ часове наред слушаше разговорите им на арабски, като се преструваше, че знае не повече от десетина думи на език, който говореше като роден, и постепенно проумя, че арабите не се бият срещу комунизма, а срещу атеизма.
Нещо повече, те изпитваха също толкова страстна ненавист и презрение към християнството, Запада и особено САЩ. Сред тях бе трескавият, темпераментен, разглезен наследник на невъобразимо богат саудитски род, който харчеше милиони за тренировъчни лагери в безопасния Пакистан, финансираше приюти за бежанци, купуваше и раздаваше храна, одеяла и лекарства за другите муджахидини. Казваше се Осама.
Искаше да го взимат за велик воин като Ахмад Шах Масуд, но всъщност в късната пролет на 1987-ма беше просто хлапак и нищо повече. Милт Биърден го наричаше „глезльо“, обаче Девъроу внимателно го наблюдаваше. Зад безкрайните му позовавания на Аллах кипеше омраза, която някой ден щеше да си намери друга цел освен руснаците.
Пол Девъроу се завърна в Ленгли, за да бъде увенчан с лаври. Беше решил да не се жени и предпочиташе ученето и работата си пред жената и децата, които само щяха да го разсейват. Покойният му баща му бе оставил голямо богатство и в красивата му къща в стара Александрия имаше възхитителна колекция от ислямско изкуство и персийски килими.
След поражението на Громов той се опита да убеди началството си да не зарязва Афганистан на произвола на гражданската война, ала еуфорията след падането на Берлинската стена доведе до убеждението, че с възцаряването на хаоса в СССР, прозападното ориентиране на бившите съветски сателити и гибелта на световния комунизъм, последните заплахи за единствената останала суперсила в света се изпаряват като мъгла на изгряващо слънце.
Девъроу едва се бе завърнал в родината, когато през август 1990-та Саддам Хюсеин нахлу в Кувейт. В Аспен президентът Буш и Маргарет Тачър, победителите от Студената война, решиха, че няма да търпят такова безочие. След две денонощия от Тумраит в Оман излетяха първите F–15 „Ийгъл“ и Пол Девъроу пое за американското посолство в Рияд, Саудитска Арабия.
Темпото беше бясно, иначе може би щеше да забележи нещо. Един млад саудитец, също от Афганистан, който се обявяваше за водач на група партизани и организация, наречена просто „Базата“, предложи услугите си на крал Фахд в защита на Саудитска Арабия от войнствения му северен съсед.
Саудитският монарх сигурно също не обърна внимание на военния командир и неговото предложение. Вместо това той пусна на своя територия половин милион чужди войници и пилоти от коалиция на петдесет държави, които изгониха иракската армия от Кувейт и защитиха саудитските петролни полета. Деветдесет процента от тези войници и пилоти бяха неверници, което означаваше християни, и техните кубинки тъпчеха земята на свещените места Мека и Медина. Близо четиристотин хиляди бяха американци.
За фанатика това бе оскърбление към Аллах и неговия пророк Мохамед, което просто не можеше да се търпи. Той обяви своя лична война, първо срещу управляващата династия, която допускаше такова нещо. Ала кипящата ярост, която Девъроу беше забелязал в планините на Хиндокуш, най-после бе открила своята цел. ОБЛ обяви война на Америка и се зае да крои планове.
Ако бяха назначили Пол Девъроу за заместник-началник на Контратерористичния отдел веднага след Войната в Залива, историята може би щеше да тръгне по друг път. Но през 1992-ра КТ все още не беше приоритетно направление. Управлението премина в ръцете на Уилям Клинтън и ЦРУ и ФБР навлязоха в най-лошото десетилетие от съвместното си съществуване. За ЦРУ това означаваше разтърсващата новина, че Олдрич Еймс е предавал страната си в продължение на повече от осем години. По-късно щеше да стане ясно, че Робърт Хансън от ФБР все още е продължавал да го прави.