— А учителката по физическо възпитание?
— Същото перо! Продаваше на ученици. Зарибяваше ги и ги снабдяваше направо в училището! Смъркаха като луди! Купуваха и хероин! Всякакви боклуци. Тийнейджърите не са придирчиви към отровата, която консумират...
— Чакай да отгатна! И твоята колежка, Десислава Милева, е била част от пласмента?
— О, да! Тя бе поела наркокомуните и лекуващите се наркомани, които всъщност не можеха да живеят без стъф и даваха мило и драго да си го вкарат във вените! Фондация „Милосърдие“ беше дяволски добро прикритие за цялата ни дейност! Милева беше направо златна кокошчица...
Ченгето изпсува от отвращение. Повдигаше му се от този мръсник, дето убиваше бъдещето на нацията заради жалките си амбиции за богатство! Би го застрелял на място със служебното си оръжие, ако не беше давал клетва пред Закона!
Златинов изглежда усети настроението на „госта“ си, защото се сви страхливо зад бюрото си. В очите му се четеше няма молба за пощада.
— Слушай, копелдак! — хвана го за реверите полицаят — Ти си бурмичка, болтче, бушонче в цялата тая работа! Някой ти държи чадър над главата за да тровиш децата ни! Кажи ми веднага името му, ако искаш да излезеш жив от тая стая!
Бизнесменът стана жълт като паветата пред Народното събрание. И без това от обзелия го страх бе казал твърде много, ала издадеше ли и голямата акула, гушването на босилека му бе в кърпа вързано!
— Не мога! Не ме вкарвай в гроба, майоре!
— Ако не проговориш до пет секунди, лично аз ще те разстрелям!
— Ако ти кажа и твоят живот е в опасност!
Арсов го зашлеви силно през лицето. Извади служебния си пистолет, злобно освободи предпазителя и тикна дулото в устата на Златинов.
— Говори или ще те убия, твойта мамка!
Накара го да се задави от хладната стомана на оръжието и онзи се огъна.
Със сетни сили му прошушна едно име.
Име, което разтърси Арсов. И предизвика в сърцето му буря от гняв.
Дякона чу гласа на архангела за първи път под кубето на катедралата.
Беше започнал да идва тук да пали по една свещичка в памет на покойната си дъщеря. Бе потърсил утеха в милосърдието на Бог и успокоение на изтерзаната си душа в мистичния сумрак на православния храм.
Понякога седеше с часове на дървената пейка сред другите богомолци, заслушан в пеенето на свещениците. Друг път оставаше самичък и се стряскаше когато клисарят го докоснеше, за да му напомни, че затварят вече вратите на обителта.
Дидка беше единственото им дете. Няколко години след брака им, имаха проблеми със зачеването на бебето и когато вестта, че жена му най-сетне е бременна дойде, нямаше по-щастлив човек от него на света!
Следващите години бяха еуфоричен низ от радостни събития.
Дидка в забавачницата.
По-късно — ентусиазирана първокласничка!
Дидка като талантлива участничка в драмсъстава на прогимназията.
Неговата Дидка, красива и момееща се тийнейджърка, след която момчетата лудееха!
Неговата ненагледна, четиринадесетгодишна Жулиета!
И после дойде като изневиделица нещастието.
Момичето стана разсеяно, занемари се, бягаше от вкъщи и дори открадна пари.
Когато разбраха причината бяха ужасени!
Беше станала наркоманка! Не можеше да живее без отровата.
В безумието я бяха въвлекли незрялата й възраст и криворазбраното приятелство. А от смъртта я делеше само една крачка!
Очите си изплакаха с майка й върху гроба й. Тяхното мъничко момиченце влезе в черната земя. Завинаги. Окончателно.
Един ден, докато стоеше в полуунес сред благословената тишина на църквата, чу да му говори някой.
„Дяконе, Дяконе...“
Призрачен глас. Безтелесен стон в лишената му от всякакъв разум глава.
Така той се превърна в Дякона. Стана безпощаден екзекутор на нечестивите хора, събрали в себе си всички земни грехове.
Превърна се в Отмъстител, в Божие оръжие, което архангелът направляваше със своите напътствия.
И днес архангелът му нашепна едно име.
Име на човек, носещ главната вина за смъртта на неговата Дидка.
На хиляди такива нещастни деца, обречени на смърт под убийственото влияние на наркотиците.
Дякона знаеше как да постъпи с този човек.
Беше натикал банкнотата във вагината на оная безсърдечна даскалка, дето беше решила да гради благосъстоянието си върху детската смърт.
Бе отрязал члена на порочния гей-пласьор.
Бе подхвърлил важна улика на властите в устата на оная лицемерна кучка от фондацията.
Но сега...
Дякона знаеше как да постъпи с Боса на всички мръсници.
Щеше да отвори портите на Ада за него!