Тя си проби път през буйно танцуващите двойки и се приближи до голямата маса, ала не посмя да посегне. Едър мъж в червена кадифена наметка се ухили и окуражително я бутна към масата.
— Побързай, момче. Тези лакомници ядат като невидели, но се надявам, че все ще откриеш няколко сочни късчета месо.
Ровена не знаеше да се смее ли или да плаче. Мъжът погледна в святкащите й очи и поклати глава. Сигурно я бе помислил за луда, защото побърза да се отдалечи. На масата, дълга почти двадесет стъпки, бяха остатъците от празничната вечеря в Ардендон. В Ревълууд не виждаха толкова ядене за цяла година.
Коремът на Ровена къркореше оглушително и тя се разкрачи, за да не падне. Наполовина изядена глиганска глава я зяпаше от средата на масата със стъклени очи. След като се огледа скритом, тя грабна ябълката, сложена за украса в муцуната, и я скри в джоба си. Треперещите й пръсти се потопиха в една сребърна купа и когато се появиха отново, по тях беше полепнала златножълта маса, сладка като топлото утринно слънце в пролетен ден. Тя се осмели да я оближе и вкусът на подправени ябълки замая сетивата й. Ровена премлясна и затвори за миг очи.
Откакто се помнеше, водеше полугладно съществование и сега дълго трупаният глад се отприщи изведнъж. Тя обиколи масата няколко пъти, опита от всяка чиния и купа, огледа замаяно грамадната табла, на която бяха струпани остатъците от цяла крава, но се уплаши от едно едро куче, което я измерваше със злобен поглед. Задните му лапи бяха потопени в някакъв мазен сос. Ровена светкавично измъкна изпод носа му едно сочно пилешко бутче и грабна стомничката с ейл, която стоеше забравена между сливите с мед.
Щом се наяде, тя се отпусна на стъпканата тръстика по пода и въздъхна доволно. Никога не беше усещала стомаха си толкова пълен. Залата се завъртя около нея. Копринените шалове на танцуващите жени минаваха пред очите й като цветни петна. Повечето мъже бяха в светлочервени и сини жакети. Ровена изтри запотеното си чело и се замисли що за хора са тези, които хабят дървата си за буен огън посред лято.
— Виждаш ли как й завъртя главата с очарованието си? — изсъска наблизо злобен женски глас.
Ровена вдигна глава и видя синя копринена рокля, изпъстрена цялата с петна. До масата стоеше жена със злобна усмивка на кръглото лице.
— Да знаеш, че Алис ще вдигне полите си, преди да дойде утрото — изрече едрата, костелива жена до нея. — Сър Гарет рядко получава отказ.
Ровена проследи погледите на двете жени и очите й се разшириха от учудване. Строгите черни дрехи на нейния похитител рязко се отличаваха сред червените, зелени и сини петна наоколо. Той стоеше, вдигнал единия си крак на столче и свел тъмната си глава към засмяна жена. С всяка пошепната дума ръката на жената се плъзгаше нагоре по бедрото му. Около устата му играеше скована усмивка, която нямаше нищо общо с онази, която Ровена бе видяла край потока. Той помилва стройната шия на жената с небрежна нежност, извърна глава и претърси залата с поглед. Ровена се скри в сянката под масата, защото не искаше да срещне тъмните му очи.
— Накара краля да го посвети в рицарство, макар че едва бе навършил седемнайсет!
— И правилно! Обзалагам се, че ако и ти беше застанала между уелския меч и стария Лонгшанкс на бойното поле, напоено с английска кръв, и теб щеше да посвети в рицарство. — По-едрата от двете жени зад Ровена си взе нещо от масата и го пъхна в устата си. — Дали да ида да пусна една муха в пудинга на Алис?
— По-добре се дръж настрана. Тази нощ тъмният рицар ще пусне в пудинга на Алис много повече от една муха — отговори с дрезгав смях тънката.
— Алис ще се справи с Дьо Креси, повярвай. Все пак е надживяла двама съпрузи, нали?
— Въпреки това се обзалагам, че няма да преживее днешната нощ с Дьо Креси. — Двете жени се изсмяха коварно.
— Виждаш ли как Мортимър ги наблюдава ревниво? Струва ми се, че самият той има слабост към Гарет. Я да видим дали е достатъчно пиян да извърши една глупост!
— Или е достатъчно глупав, за да позволи да го убият. — Мършавата жена се засмя злобно, дръпна приятелката си от масата и няколко пъти я настъпи по шлейфа, докато тя го грабна и го метна на ръката си. При това движение закачи няколко танцьори и предизвика опасни подхлъзвания.
Жените спряха пред висок, тънък мъж с бледо лице и застанаха от двете му страни. Елегантните му дълги пръсти продължиха да дърпат струните на лютнята. Жените му заговориха настойчиво, като често-често хвърляха многозначителни погледи към Гарет и дамата до него. Музикантът поклати глава, но дебелата жена се притисна до него и опря огромните си гърди о неговите. Той вдигна рамене и кимна. Жените се отдръпнаха и си зашепнаха оживено. Потънала в мислите си, Ровена извади изпод шапката си един кичур и го пъхна в устата си.