Веселата мелодия спря изведнъж и танцьорите се развикаха разочаровано. Само един мъж недалеч от Ровена не разбра, че музиката е замлъкнала, и продължи да танцува, въртейки невидимата си партньорка. Изпълнителят извади от джоба на жакета си глинена бутилка и отпи дълга глътка. Няколко капки вино опръскаха ризата му.
— Продължавайте да свирите, Мортимър! — извика сърдито един олюляваш се рицар. — И по-късно можете да утолите дяволската си жажда!
— Свирете, а аз ви обещавам да ви изпратя пажа си, за да утоли и другата ви жажда — подкрепи го гръмогласно сър Блейн.
Под виковете и ревовете на множеството Мортимър вдигна ръка с чисто женски жест на благодарност. Блейн се прекръсти бързо, сякаш бе видял дявола, и гостите избухнаха в смях. Ровена се усмихна, без да разбере за какво се говореше. Сър Гарет беше все така наведен над жената в яркожълта одежда и очевидно не забелязваше липсата на музика. Докато Ровена го наблюдаваше, той мушна ръка под бонето на жената и помилва лебедовата й шия. Как ли тази крехка шия носи тежкото брокатено боне на главата, запита се неволно Ровена и попипа собствената си шия, успокоена от здравината й. Колкото и несигурна да беше в момента главата й, можеше да разчита, че няма да падне.
Пръстите на Мортимър се плъзнаха гальовно по струните и подеха горчиво-сладка мелодия. Множеството замлъкна. Певецът и музикантът, когото всички познаваха, се оказа учудващо сръчен.
— Слушайте внимателно, уважаеми дами и господа, имам нова песен за вас — обяви тихо той.
Мъчително сладката мелодия изтръгна сълзи от очите на Ровена. Обзеха я копнеж по познатото и силна носталгия и тя бързо изтри сълзите си с кичура, който беше дъвкала. Жените и мъжете заобиколиха Мортимър, въпреки общото пиянство жадни за свежи стихове и нови мелодии. Музикантът наведе глава, дългата коса напада по лицето му и слушателите се приближиха, за да разберат тихите му думи.
— Чух тази балада само преди два месеца в един замък в Тур, от другата страна на Ла манша.
Сър Гарет смръщи чело и се изправи. Недобро предчувствие се промъкна в сърцето на Ровена и я разтрепери. Гарет втренчи поглед в сведената глава на певеца и лицето му помрачня.
Мортимър запя с дълбок, обработен глас.
С нервно мърморене и покашляне тълпата се отдръпна крачка назад.
Ровена тъкмо затананика сладката мелодия, когато гласът на Мортимър изведнъж заглъхна в грозно хъркане. Лютнята падна със звън на камъните, трубадурът се свлече след нея. Гарет стъпи на гърлото му с тежкия си ботуш и опря меча си в гърдите му. Множеството образува полукръг около двамата. Ровена видя как жените, които бяха насъскали Мортимър да изпълни песента, се измъкнаха бързешком навън. Тя стана и бързо напъха косата си отново под кепето.
Очите на Гарет святкаха като черни диаманти. Широките му гърди се вдигаха и спускаха неравномерно.
— Ако искаш и занапред да чуруликаш весело, птичко, сега ще ми кажеш кой е написал тази песен — изръмжа той. Бледите ръце на Мортимър се вдигнаха в няма молба. Гарет повдигна леко черния си ботуш, но острието на меча му хлътна по-дълбоко в гънките на жакета. — Хайде, говори, или ще замлъкнеш завинаги.
Мортимър се изкашля мъчително.
— Нали казах — чух тази песен в Тур, в един замък.
— Какъв замък? На кого принадлежи?
— Вече не си спомням.
— Лъжеш. — Гарет отново го настъпи по гърлото.
Множеството се раздели, за да пропусне сър Блейн. Господарят на замъка сложи ръка на рамото на приятеля си и го обърна към себе си. Гарет изфуча и в продължение на един дълъг миг Ровена повярва, че ще отсече с един замах главата на своя домакин.
— Укроти гнева си, братко по оръжие. Талантливи певци се намират много рядко. Ще ми струва много усилия да си намеря нов, затова те призовавам да не убиваш този нещастник. Прости му безсрамието, само този път. Може би наистина е било само недоразумение. — Усмивката на сър Блейн беше изкуствена.
Гарет погледна втренчено приятеля си. Безизразното му лице се изкриви в грозна маска. След няколко безкрайно дълги секунди той кимна и прибра меча си в ножницата, но не махна крака си от гърлото на певеца.