— Ако си разбойник, трябва със съжаление да ти кажа, че нямам злато. Една прекрасна дама разкъса сърцето ми и отне цялото ми злато.
— И това ли е от нея? — Ровена откъсна един косъм от посивялото му слепоочие.
Гарет мушна ръка под косата й и обхвана тила й.
— Не. Това е от страха, че ще я загубя.
— Много се радвам, че сте беден. Аз имам огромен замък и толкова злато, че никога няма да го изхарча. — Тя го дари с похотлива усмивка. — Не ми трябва злато.
— Защо тогава ме нападна, жено?
Тя се потърка в него и дръзкият й поглед го накара да забрави изтощението от дългия път.
— Дълги дни и нощи чаках, за да си хвана най-добрия рицар — пошепна тя.
— За да го отвлечеш в омагьосания си замък и цяла нощ да се наслаждаваш на тялото му?
Ровена се нацупи очарователно.
— Несправедлив сте, рицарю. Намеренията ми са почтени. В замъка чака свещеник, който ще потвърди брачните ни клетви.
— Сигурно те е венчавал с всеки рицар, минал по този път? Сигурно в стаята си имаш цяла ракла с обезглавени рицари, които само чакат да се присъединя към тях?
— Това е риск, който трябва да поемете.
Ровена му помогна, като се наведе и нежно притисна устни към устата му. Гарет я привлече към себе си и я зацелува, докато и двамата останаха без дъх. Притисна лицето й към рамото си и въздъхна благодарно.
Ровена се засмя дрезгаво в свивката на шията му.
— Позволи на едно момиче да те надвие. Започвам да мисля, че дългото странстване те е направило мек.
— Отведи ме при твоя свещеник и ще прекарам остатъка от живота си в старания да ти доказвам обратното.
Той се засмя като дявол, прегърна я здраво, притисна тялото й към своето. Устните му отново намериха нейните, за да пият от сладкия Граал, който бе намерил отново в края на своето самотно пътуване. Ровена го удари по гърдите.
— Засрамете се, сър. Опитвате се да ми дадете доказателство без благословията на свещеник.
Косата й се плъзна изкусително по лицето му и той се намръщи грозно. Ровена го сграбчи за яката.
— Защо гледате така мрачно? Какво ви мъчи, милорд?
Той посочи клоните над главите им.
— Преди да изрека брачната клетва, милейди, искам да ми кажете едно: нима всеки път, когато се връщам при своята скъпа съпруга, трябва да очаквам такова посрещане?
— Не. Но можете да очаквате нещо друго. Например това.
Ровена го прегърна и двамата се претърколиха в тревата, без да обръщат внимание на сипещия се от небето дъжд. Гарет погледна в две очи, сини като небето на детството му.
Ровена изписка възхитено, когато той стана и я вдигна на ръце. Гарет се запъти към замъка, без да обръща внимание на превзетите й протести.
— Гридмор! — изрева той. — Ела тук и донеси въжета! Хванах една разбойничка!
Потърка носа си в нейния и Ровена затихна в обятията му, омагьосана от желанието в очите му, от безкрайната нежност на усмивката му.
— И мисля, че ще я задържа.
Тя притисна буза към неговата и понижи глас:
— За зимата ли, милорд?
— Не, милейди. Завинаги.
Когато стигнаха завоя, Ровена вдигна глава. На всички прозорци в Карлеон горяха факли. Дъждът се засили. Ровена прегърна здраво Гарет и се сгуши на гърдите му. На вратата се появи Малкият Фреди и се втурна да ги посрещне. Като видя Ъруин, който му махаше от покритата галерия, увит в топло кожено палто, Гарет избухна в смях. Мрачният господар на Карлеон се бе завърнал.