Той протегна ръка и попипа косата й, сякаш беше възхитен от светлия й цвят. Меката къдрица се нави от само себе си около пръста му.
Ръката на Ровена се стрелна под туниката, но преди да вдигна ножа си за удар, мъжът сграбчи грубо китката й и оръжието падна със звън на каменния под. Тя прехапа устни, за да не извика. Мъжът разхлаби хватката си.
— Момичето има повече огън от всички останали, взети заедно — каза той и се оттегли към камината. — Ще взема него.
Братята се развикаха негодуващо. Баронът падна тежко на стола си и закри лицето си с ръце.
— Няма да ви дам сестра си! — Звънкият детски глас на малкия Фреди се издигна сред виковете на братята му.
Рицарят се облегна на камината и в погледа му блесна подигравка.
— Не го вземай толкова навътре, момче. Не е завинаги. Ще ми служи само една година.
Ровена се извърна към баща си. Устните му се движеха, но не издаваше нито звук. Братята й изричаха грозни заплахи, но не мръдваха от местата си, сякаш се бяха сраснали с пода. Ровена неволно се запита дали пък не си бяха загубили ума. Блещукащите очи на чужденеца не обещаваха утеха. Той следеше ставащото и очевидно се наслаждаваше на хаоса, който беше сътворил. Около очите му се образуваха фини бръчици, а когато й намигна, създадената от самия него интимност между двамата я уплаши до смърт. Стресната, Ровена забрави въпросите, които напираха на устата й.
Шепотът на баща й беше точно толкова висок, колкото непознатият да го разбере.
— Казахме син, нали?
— Не, Фордис. — Заплашителният отговор на рицаря накара всички да млъкнат. — Казахме деца. Позволихте ми да взема едно от вашите деца, за да ми служи в продължение на година.
Коленете на Ровена омекнаха. Трябваше да положи огромни усилия, за да се задържи изправена.
— Не можете да вземете единствената ми дъщеря — пошепна баща й и молбата в гласа му беше очевидна. — Проявете малко милост.
Рицарят изпухтя пренебрежително.
— Милост? Какво знаете вие за милостта, Фордис? Аз дойдох да ви науча на справедливост.
Бащата на Ровена събра цялата си смелост и удари с юмрук по облегалката на стола.
— Няма да позволя!
Чужденецът спокойно сложи ръка върху дръжката на меча, който висеше на колана му. Мускулите под бронзовата кожа се раздвижиха.
— Двубой ли искате? — осведоми се любезно той.
Линдзи Фордис се поколеба само миг. После се обърна към дъщеря си.
— Ровена, ще трябва да придружиш този мил господин.
Девойката примигна смаяно. Не можеше да разбере защо баща й неочаквано се беше предал.
Малкият Фреди се втурна напред, размахал над главата си големия черпак като оръжие. Рицарят се обърна с изваден меч. Ровена хвана ръката му, но баронът беше по-бърз и от двамата. Бруталният юмручен удар свали момчето на пода. Фреди се сгърчи, от устата и носа му потече кръв. Очите му светнаха гневно.
— Не ставай глупак — изсъска баронът. — Той ще те убие, а после ще убие и мен.
Без да свали меча си, непознатият се обърна към редицата мрачно мълчащи момчета.
— Ако някой от вас желае да оспори правото ми да отведа сестра ви, с удоволствие ще се бия с него.
Широкото острие блестеше в сиянието на огъня. Големият Фреди отговори на погледа на мъжа в продължение на един миг, стиснал ръце в юмруци, после се обърна и опря чело о топлите камъни на камината.
Рицарят проследи с разширени от изненада очи как Ъруин излезе напред, все още с тромпета в ръка. Баронът направи крачка към него, но Ъруин тромаво падна на дебелия си задник пред камината и се загледа в тромпета, сякаш го виждаше за първи път. Рицарят прибра меча си в ножницата.
— Облогът си е облог. — Фордис подръпна нервно разръфаните краища на овехтелия си жакет. — Както знаете, аз също съм барон, човек на честта.
Той въздъхна, сякаш честта му тежеше като товар, и непознатият се изсмя студено. Смехът беше толкова неприятен, че всички потръпнаха.
Линдзи обхвана лицето на Ровена с ръце и заговори нежно:
— Трябва да тръгнеш с него, скъпа. — Той преглътна мъчително. — Няма да ти стори нищо лошо.