Ровена изохка тихо и се опита да се изплъзне от хватката му. Той я бутна обратно в стола и коленичи пред нея. Ровена потрепери. Ей сега щеше да разтвори краката й и да върже глезените й с копринените шнурове.
— Кога си яла за последен път? — попита рязко той и когато лицето й стана безизразно, я разтърси грубо. — Веднага ми кажи кога си яла за последен път!
Устните й се раздвижиха, докато броеше безшумно.
— Преди три дни.
Отговорът на Гарет беше кратък и изразителен. Той отиде с дълги крачки до вратата, вдигна тежкото резе и я отвори. Подаде се навън и изрева с пълен глас:
— Донесете ми нещо за ядене! И побързайте, по-дяволите!
Откъм залата се чу нестроен хор: „Веднага, сър!“, последван от тракане на чаши и чинии. Гарет зачака пред вратата, като хвърляше мрачни погледи към Ровена. Първият рицар блъсна вратата с все сила, защото не подозираше, че черният рицар стои зад нея. Добре, че се яви толкова скоро, та не ми се налага да разговарям с Гарет, помисли си Ровена. Гарет отстъпи настрана и рицарят влезе в стаята, като едва крепеше в едната си ръка табла, натоварена с ядене. Той хвърли любопитен поглед към Ровена, която седеше на стола напълно облечена, с прибрани в скута ръце, и остави таблата на ниска масичка. Гарет му махна да си върви. Ровена изохка уплашено, когато я грабна заедно със стола и я тръшна пред масата.
След това възседна стола срещу нея и я погледна над скръстените си ръце. Под пронизващия му поглед апетитът й веднага премина.
Тя погледна с отвращение парченцата глиганско месо в кафяв сос.
— Би трябвало да хапна.
— Точно така.
— Тази нощ ще имам нужда от всичките си сили.
— Добре си се сетила, милейди.
Разтърси я тръпка, която нямаше нищо общо със студа. Набоде с ножа малко парченце месо и започна да яде. Макар че всяка хапка горчеше като жлъчка в устата й, изяде всичко. Когато таблата се изпразни, Гарет я бутна настрана и сложи на масата една чаша и гарафа със сладко вино. Изхвърли таблата през вратата и тя се удари в отсрещната стена на коридора. После грижливо затвори вратата и спусна резето.
Когато ботушът му се удари във вратата с оглушителен трясък, Ровена вдигна глава. Гарет седеше на леглото и тъкмо изуваше другия ботуш.
— А сега да си поговорим — предложи кротко той. — Искам да видя номерата ти.
— Какви номера? — Ровена го погледна неразбиращо. Гарет измъкна плетената ризница през главата си. Ризата му беше ужасно смачкана и през отвора се подаваха къдрави черни косъмчета.
— Говоря за номерата, които Ъруин е похвалил многословно. Той ли те научи?
— Не… само на няколко.
Ризницата падна със звън на каменния под. Усмивката на Гарет беше фалшива.
— Хайде, покажи ми ги. Както вече добре знаеш, аз не съм търпелив човек.
Ровена промърмори нещо неразбираемо, изправи се и приклекна в грациозен реверанс.
— Както желаете.
Очите на Гарет потъмняха. Той се опря на лакти и се вгледа в изкусителното й тяло, което сиянието на огъня очертаваше под износената рокля. Ровена беше много отслабнала, единствената закръгленост бяха гърдите й. Тя се отпусна на ръце и колене и Гарет седна в леглото с разширени от изненада очи. Ровена опря чело на каменните плочи и вдигна крака. Съвършените й крака се замятаха насам-натам. Тя остана в челна стойка доста време, без да се притеснява, че полите й бяха паднали на главата, след това се претърколи настрана, пъшкайки от напрежение. Накрая скочи на крака с грациозно движение. Гарет я зяпаше, сякаш имаше пред себе си луда. Усмивката й угасна.
— Не ви ли хареса номерът? Почакайте, научила съм и други. — Погледът й се плъзна търсещо през стаята. — Ако намерим някъде въже, ще го опъна от камината до…
— Ровена!
— Да?
— Аз изобщо нямах предвид този тип номера.
Ровена отговори съвсем спокойно на втренчения му поглед.
— Но те са единствените, които владея, милорд.
Гарет се надигна от леглото и Ровена веднага направи крачка назад.
— Мислех по-скоро за номерата, които показваше на онзи млад глупак в залата.
Той се запъти към нея и тя заотстъпва назад. Удари се в арабския стол и отскочи настрана, сякаш я беше опарил. Какъв смисъл да му обяснява, че е оставила зеленоокия рицар да я целува само за да планира по-добре смъртта му? Търсещият й поглед спря върху големия меч, опрян на перваза на камината. Щеше да й бъде много трудно да прониже Гарет със собствения му меч. Даже Марлис нямаше да одобри подобно намерение. Отчаяно затърси нещо друго, с което да го удари по главата, но напразно. Твърде късно осъзна, че той я гонеше в кръг през стаята. Много бързо се приближаваха към леглото.
Гласът му се понижи до дрезгав шепот.