— Този изблик на чувства беше трогателен. Нима сърцето ти не се разтопи от силните му думи?
Ровена поклати глава.
— Вие не познавате Ъруин. Той отдавна чака случай да издрънка поетичните си глупости пред някой благородник.
На устните му отново заигра усмивка. Той повдигна брадичката й с един пръст и огледа лицето й под лунната светлина. Ровена примигна, обзета от внезапна умора.
— Аз щях да се бия до смърт, за да предпазя годеницата си от участта да падне в ръцете на мъж като мен — промърмори той и очерта с върха на пръста си линията на долната й устна.
Сърцето на Ровена заби силно. Никога не беше чувала подобни думи. Опита се да се усмихне, макар че казаното от него не й носеше утеха. Той я гледаше отвисоко и тъмните му очи бяха скрити в сенките на гората. Последните следи от веселие изчезнаха от лицето му. Ровена премести тежестта си, изведнъж осъзнала колко ранима беше в тази поза: тя лежеше наполовина във, наполовина вън от потока, с вързани ръце и този загадъчен непознат пред нея. Мокрият панталон беше залепнал за бедрата й, кожата й проблясваше сред изпаренията на водата.
Мъжът изтръгна смачканата шапка от ръцете й, наложи я на главата й и грижливо напъха косите й под нея.
— Щом трябва да се показваш пред хората в този вид и да се къпеш в потоците като полудяла от любов нимфа, носи поне тази глупава шапка, за да обезкуражаваш натрапниците.
Той я вдигна на крака и отвърза китките й. От панталона й капеше вода. Без да каже дума, Гарет се качи на седлото. Ровена се усмихна с надежда.
— Сигурна съм, че татко вече е научил урока си. Смятам, че оттук ще намеря пътя към къщи.
— Ще седнеш ли най-сетне пред мен или трябва пак да те вържа? — Рицарят я гледаше безизразно.
Тя се приближи предпазливо към грамадния жребец. Имаше чувството, че е като джудже в сравнение с ездача, който седеше така спокойно на гърба му. Преглътна и попита:
— Значи все още искате да дойда с вас?
Внезапно една силна ръка я вдигна и я сложи пред него на седлото. Мокрият панталон залепна за дупето й, но неприятното усещане бързо изчезна, когато конят препусна в буен галоп. Ровена разбра, че заради нейната гордост бяха изгубили много време.
Жребецът летеше по горския път, но тропотът на копитата му почти не се чуваше, приглушен от дебелия пласт борови иглици. Ровена се наведе напред, за да е на сигурно разстояние от широкия гръден кош на рицаря, но той рязко я дръпна отново към себе си и я намести удобно в свивката на мускулестата си ръка.
— Не мърдай. Може да уплашиш жребеца — заповяда той. Ровена се предаде. Имаше чувството, че е в прегръдката на някой великан. Много скоро конят излезе от пътя и продължи между дърветата, сякаш следваше непозната карта, известна само на горските обитатели. Гърдите на непознатия бяха като пристанище, което я предпазваше от ниско висящите клони.
Когато разбра, че ръката под гърдите й беше главно за да й попречи да падне от коня, тя се облегна назад и се отдаде на необичайното чувство за сигурност, което й вдъхваше топлата мъжка гръд. Много скоро заспа безметежен сън.
Ровена се събуди тъкмо навреме, преди да падне на колене, когато рицарят без особена грижовност я хвърли на земята. Тя се прозя и разтърка очи. Между дърветата проникваше светлина на факли. Нощта се огласяше от свирене на лютня и многогласна глъчка, примесена с пияни смехове. Ровена примигна учудено и вдигна глава към строгия си придружител.
— Сега трябва да тичаш след мен като послушен паж — обясни той. — Скрий хубаво косата си и не сваляй шапката. Надявам се да е достатъчно късно и онези да са много пияни, за да повярват, че си момче.
— Това не е ли вашият дом?
— Не. Но за нощувка е достатъчен.
Конят потегли в лек тръс. Замаяна от съня, Ровена се запрепъва зад него, без да има ни най-малка представа как би трябвало да се държи пажът на един благороден рицар.
Без да се обърне, Гарет обясни кратко:
— Когато се оттегля за нощувка, ти си свободна да правиш, каквото си щеш. Но те съветвам да помислиш добре, преди да хукнеш да бягаш. Ако избягаш, ще се върна в замъка на баща ти и ще избия цялото ти семейство. А ако те намеря, което е много вероятно, ще си пожелаеш и ти да си между мъртвите.
Ровена стисна зъби и продължи напред. От думите му косъмчетата на тила й настръхнаха. Представи си безжизненото тяло на малкия Фреди със зейнала рана на гърдите и потрепери. В сърцето й пламна гняв, но много бързо се уталожи, когато мъжът се обърна и я погледна пронизващо. Кимна му и отвори широко очите си, за да им придаде невинно изражение.
В двора на чуждия замък цареше оживление. Навсякъде горяха факли. Тъкмо когато стигнаха до подвижиш мост над широкия и дълбок ров, се появиха няколко двойки, излезли на нощна разходка. Един от мъжете спря пред коня на рицаря.